адв. Симеонова

Продажба на имот

Отговор на адв. Симеонова : Здравейте! Подкрепям колегата Миткова. Аз също предполагам, че сте получили имота не като дарение, а по договор за издръжка и гледане. Практиката ми показва, че много хора наричат този вид прехвърляне "дарение срещу гледане" или друг близък израз. Ако е така, положението Ви не е блестящо. Това означава, че баща Ви може да си поиска имота обратно (по съдебен ред), веднага щом престанете да му давате издръжка или да се грижите за него (какво точно, зависи от клаузите на договора). И вероятността да спечели съдебното дело е мноооого голяма. Колкото до прехвърлянето - няма пречка да продадете къщата на когото си поискате, стига баща Ви да не си е запазил правото на ползване. Ако пък го е запазил, това също не е пречка за прехвърляне, но тогава не можете да й вземете достатъчно висока цена, защото правото на ползване обикновено се запазва до края на живота (много рядко е с определен краен срок). Това означава, че може да прехвърлите на купувача само т. нар. "гола собственост", но не и ползването. Т.е. новият собственик ще има имот, който не може да ползва, докато баща Ви е жив. С поздрав: адв. Симеонова гр. София, бул."Васил Левски" 72 0884 94 52 56 или 0898 20 60 91 имейл: advokatsimeonova@yahoo.com

Други

Отговор на адв. Симеонова : Здравейте, Ивелина! Това, което вече са Ви писали е вярно и отговаря на Вашия въпрос. Аз, обаче, ще си позволя да Ви посъветвам, не толкова като отговор, колкото като допълнителна информация, която може да бъде за Вас дори по-важна от основния отговор. Моят съвет е да не прехвърляте имота, защото докато е на името на баща Ви, рискът изпълнението да се насочи към него е нищожен. Точно обратното важи за случая, в който прехвърлите дела от имота - дори да не го опишат и изнесат на публична продан, най-малкото, което можете да очаквате е възбрана. Има ли конкретна причина да бързате с декларирането? С поздрав: адв. Симеонова гр. София, бул."Васил Левски" 72 0884 94 52 56 или 0898 20 60 91 имейл: advokatsimeonova@yahoo.com

Правни казуси

София

Отговор на адв. Симеонова : Здравейте отново, г-жо Иванова! Зависи от времето, когато е издаден нот. акт - има периоди, в които балконите не са се включвали в квадратурата, такива, в които са се включвали частично и такива, в които се включват изцяло. Колкото до стените - вътрешните не се вадят от квадратурата, а фасадните се добавят към нея с цялата си дебелина. Външните за жилището, но вътрешни за сградата стени, се добавят наполовина. Ако блокът е от по-старите и стените са дебели (има такива от около 38 см.), това може да окаже сериозно влияние върху квадратурата. Разбирам, че другото Ви устройва повече, но мазето и общите части НЕ са част от квадратурата на жилището. Заблудата Ви идва вероятно от различния начин на представяне на квадратурата в обявите за продажба, както и от различните варианти на включване на балконите в различните периоди. Вероятно, вашите балкони са изцяло част от жилищната площ (това е актуалният и към момента начин на изчисляване). С поздрав: адв. Симеонова гр. София, бул."Васил Левски" 72 0898 20 60 91 или 0884 94 52 56 имейл: advokatsimeonova@yahoo.com

Правни казуси

София

Отговор на адв. Симеонова : Здравейте, г-жо Иванова! Краткият отговор на Вашият въпрос е "НЕ!" Ето и обяснението: В нотариалните актове се записва действителната квадратура на всички помещения на жилището, взети заедно. Квадратурата на мазето, тавана, общите части на сградата и дворното място НЕ влизат в това число. Друг е въпросът, че някои строители обявяват квадратурата на жилищата, които продават, заедно с общите части, за да изглеждат по-големи в обявата. Но в нотариалния акт се записва действителната жилищна площ на апартамента. Колкото до служителя на дан. отдел, можете да му обясните, че противоречието с по-стара декларация не е основание да откаже да приеме новата. Пожелавам Ви успех! С поздрав: адв. Симеонова гр. София, бул."Васил Левски" 72 0898 20 60 91 или 0884 94 52 56 имейл: advokatsimeonova@yahoo.com

Кредити

Габрово

Отговор на адв. Симеонова : Здравейте, г-жо Петрова! Във въпроса Ви липсва пълна информация, но все пак ще се опитам да Ви отговоря възможно най-подробно. 1. Има или няма други поръчители е все едно - от всеки от поръчителите може да се събира целия размер на кредита. (освен ако Георги не е гарантирал само част от кредита, което трябва да е записано изрично в договора) Това е т. нар. "солидарна отговорност" - кредиторът да може да избира от кого да си събере вземането - частично или изцяло, както той прецени. Т.е. никой няма "своя част", а всеки дължи целия дълг, пък кредиторът избира каква част (или цялото) от кого да вземе. Именно заради солидарната отговорност на поръчителите и длъжниците отново Ви търсят, поне така предполагам. 2. Не, два пъти не можете да бъдете осъдени за едно и също нещо, но същесвуват различни варианти: Може да сте били осъдени само за част от дълга (както изглежда от Вашия въпрос), сега да Ви съдят за друга част. Може искът да е бил предявен като частичен и сега да го предявят за целия размер. Може сега да Ви съдят за изтеклите лихви и/или за разноските (споменавате, че е платена част от главницата само). Върху платената част не е текла лихва от плащането насам, но сигурно са се натрупали лихви още от преди това, а може и сега да се трупат върху другата, неизплатената част. Т.е. много е вероятно отново да Ви съдят за нещо свързано с предишното, близко до него, дори на същото основание - винаги има начин да се измъкнат. 3. Вероятно можете да се позовете на изтекла давност. Но сигурна ли сте, че наистина е изтекла. От Вашия въпрос не личи дали давността е спирана или прекъсвана, както и кога точно са спрели плащанията (!Внимание: цесията (прехвърлянето на вземането) НЕ прекъсва и не спира давността - тя си тече!!!) А била ли е изтекла давността ПРЕДИ да платите частта от главницата? Ако да - защо сте платили тогава? Ако не - знайте, че с плащането (но САМО ако е било доброволно) сте прекъснали давността и от тогава тече нова. Доброволното плащане се счита за признание на иска, а всяко признание прекъсва давността! Ако сумата е била събрана принудително, давността не е прекъсната. 4. Не мога да Ви посъветвам друго, освен да потърсите юрист, компетентен в областта на вземанията и изпълнителния процес. Или поне да опишете нещата тук, ама с всички подробности - вкл. кога е направена последната вноска от титуляра-кредитополучател, воден ли е съдебен процес или само заповедно производство? Била ли е изтекла давността преди плащането. То доброволно ли е или принудително? и пр. Извинявайте за дългия отговор :) С поздрав: адв. Симеонова гр. София, бул."Васил Левски" 72 0898 20 60 91 или 0884 94 52 56 имейл: advokatsimeonova@yahoo.com