| Единият от начините, които някои предлагат за избор на нов управител и касиер, е те да бъдат „набедени” за такива от Общото събрание, т.е. да бъдат избрани против тяхното съгласие. Но ако след това те просто не встъпят в длъжност (т.е. откажат да изпълняват своите функции) или формално приемат, но на практика не вършат своята работа както трябва (насила ни назначихте, насила ви вършим работа, ако не сте доволни, намерете си други), как да процедираме тогава? Съществуват ли някакви ефективни законови мерки, с които избираните за касиери или членове на Управителния съвет да бъдат задължавани да встъпят в своите функции, и при това да вършат своята работа както трябва?
Друг способ според мен е управлението да бъде предоставено на професионалисти срещу заплащане. За съжаление нямам лични впечатления за този тип управление. Може ли да ме информирате дали този тип управление на практика наистина работи у нас и да ми посочите лица или фирми, към които да се обърнем за подобен род услуга?
|
|
Коментар на СН: Уважаеми професионалисти,
В нашата етажна собственост, включваща вход от панелен блок с 8 етажа и общо 32 апартамента, имаме следния проблем. В момента нямаме нито управител, нито управителен съвет, а само касиер (избран с решение на Общото събрание през 2008 г.), който фактически изпълнява функциите и на управител. Тогава (през 2008 г.) никой не се съгласи да бъде управител и затова не бе избран такъв. Сега ситуацията е същата- никой от входа не желае да участва в управлението на етажната собственост. Признавам, че и аз не желая- бях 2 години в последния управителен съвет и смятам че този опит в това поприще ми е достатъчен. Тъй като касиерът не е длъжен да бъде вечно касиер и във всеки момент може да подаде оставката си, се изправяме (за кой ли път) пред зададения по-горе въпрос, на които досега не съм намерил ясен отговор.
Прави ми впечатление, че в нашия вход (пък и не само) има хора, които не са били изобщо управители и касиери от пускането на блока в експлоатация (1979 г.). Общото събрание не ги предлага с мотиви от рода, че „те няма да вършат работа” и „ще си имаме само главоболия с тях”, което май наистина е така, но основателни ли са подобни мотиви от гледна точка на закона? Така едни и същи съвестни хора за по 2, 3, 5 и повече години отнасят тази служба, тъй като всеки знае, че ако тези съвестни хора бъдат „натиснати по-силно” с мотиви „няма кой друг”, „ти си най-подходящ”, е по-вероятно да приемат и да вършат работата си (или по-точно да носят бремето на управлението или касиерството). Е, правилно ли е това?
Благодаря Ви.
|
