Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който заедно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.
Всеки български гражданин е задължен да плаща своите данъци, които се определят според стойността на притежанието - имота, колата и пр., или според доходите на данъкоплатеца. Държавата не изисква насилствено ежегодното плащане на тези данъци, и много хора се възползват от това, като не регистрират имоти и коли, или не плащат задълженията си за тези имущества с години. Но идва моментът, в който се налага да продадеш даден обект или автомобил, и държавата, брокерът и нотариусът ти изискват документи за платени данъци. Тази мярка цели да не се прехвърлят стари задължения на новите собственици.
За МПС-тата има и друга уловка, която е нововъведена и безотказно ефективна– при извършване на технически преглед на автомобила, който е ежегоден вече задължително се изисква бележка за платени данъци. Така, всички шофьори, които искат да останат такива, са принудени да заплатят своите данъци.
Много граждани се възползват от възможността да им изтече давността на данъка, но повечето от тях са силно неосведомени и в крайна сметка се налага не само да заплатят данъка си, но и да бъдат наказани с парична глоба.
Общите правила за т.нар. погасителна давност са определени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тях например е записано, че "с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок".
В чл. 171, ал. 1, е разпоредено, че "публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок".
5-годишна давност има само в случай, когато държавата по никакъв начин не си е потърсила данъците. Това обаче не означава, че няма абсолютна давност за тях. Така във втора алинея на чл. 171 от ДОПК е предвиден текст, според който с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Това означава, че ако има данъчни задължения за 2001 г., то към 31 януари 2012 г. те вече не могат да бъдат търсени. Без значение дали има спиране или прекъсване. Ако обаче задълженията са били разсрочвани или отсрочвани по молба на длъжника, този 10-годишен срок не важи.
5-годишната давност не важи като общо правило, когато има прекъсване или спиране на давността.
По закон 5-годишната давност може да бъде прекъсната или спряна при няколко условия. Например - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Давността се "замразява" и ако е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането. Същото се случва и когато обжалвате акта, с който е определено задължението ви. Давността блокира и когато се налагат обезпечителни мерки. Както и когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Ако е налице само едно от тези условия, 5-годишната давност се увеличава с различен срок. Например - за времето, в което е имало запор на движими и възбрана на недвижими вещи, текло е наказателно дело. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Задълженията стават абсолютно несъбираеми чак след 10 години по закон.
Заедно с данъците и осигуровките, глобите също са публични държавни вземания по силата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. За тях обаче е установена друга давност. Съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административното наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли две години. Тук и давността се "прескача" доста по-лесно. Независимо дали е спирана или прекъсвана, административното наказание не се изпълнява, щом двегодишният срок бъде надвишен с 1/2. Или - минат ли 3 години, глобата ви не важи, обясняват юристите. Самите вземания обаче остават дължими - освен ако не си платите доброволно.
Позоваването на давността става чрез искане, възражение или жалба. Но ако се плати доброволно след изтичането на давността, дори след отписването на съответното публично вземане държавата няма да върне парите.
Почти 9 млрд. лв. са просрочените данъчни задължения, като по-голяма част от тях са несъбираеми, показва справка от приходната агенция. Неиздължените суми от налози са натрупани през последните 15 години. Натрупването на милиардите се дължи на сравнително безпрепятственото доскоро прехвърляне на фирми със задължения на различни социално слаби, твърдят експерти. За просрочените данъци наказателната лихва е равна на основния лихвен процент плюс 10%. За неплатени осигуровки тя е по-голяма - основният лихвен процент плюс 20%.
Българинът не е свикнал да плаща данъци, за него тези задължения към държавата са излишен разход. Но все по-важно става да се научим да заплащаме редовно тези суми, които годишно не са толкова големи, но с натрупването стават непосилни за средностатистическия гражданин. Колкото и да се опитва, все по-трудно става за българина да надхитри държавната система, защото тя измисля все по-нови и ефективни методи за събиране на дължимия данък от гражданите.
статията изготви: Ванина Колева
