Казусът е следния. Баба ми и дядо ми решиха да оставят баща ми без наследство и продадоха къщата си на мен. Той живее с жена си във въпросната къща, заедно с родителите си. Аз към този момент нямам намерение нито да го гоня, нито да се нанасям там.
Въпросът ми е може ли след като аз съм придобил имота чрез покупко-продажба, той все пак да предяви някакви претенции към него по силата на това че живее там. Чувал съм за случаи когато хора се самонастаняват в чужди имоти, живеят там 5-10 години и стават законни собственици. Това ми се струва меко казано нелепо, но такива са ни законите. Та имам ли повод за притеснение?
Освен това как стоят нещата с регистрацията по лична карта. Ако един ден реша да го изгоня от имота си, адресът му по лична карта непроменен ли ще остане? Може ли един човек да се води че живее в имот, който не е негов и до който няма достъп?
Коментар на trompet: Доколкото разбирам при добросъвестно ползване срока 5 години, а при недобросъвестно е 10 години. Ако прехвърля тока и водата на мое име, това означава аз да започна да му плащам сметките. Или да го изгоня веднага.
Казусът е следния. Баба ми и дядо ми решиха да оставят баща ми без наследство и продадоха къщата си на мен. Той живее с жена си във въпросната къща, заедно с родителите си. Аз към този момент нямам намерение нито да го гоня, нито да се нанасям там.
Въпросът ми е може ли след като аз съм придобил имота чрез покупко-продажба, той все пак да предяви някакви претенции към него по силата на това че живее там. Чувал съм за случаи когато хора се самонастаняват в чужди имоти, живеят там 5-10 години и стават законни собственици. Това ми се струва меко казано нелепо, но такива са ни законите. Та имам ли повод за притеснение?
Освен това как стоят нещата с регистрацията по лична карта. Ако един ден реша да го изгоня от имота си, адресът му по лична карта непроменен ли ще остане? Може ли един човек да се води че живее в имот, който не е негов и до който няма достъп?
Коментар на trompet: Институцията и служителят, който би му издал евентуално този констативен нотариален акт откъде ще знае аз дали държа мои вещи в къщата и кога, дали и за колко време съм я посещавал? Това звучи невъзножно за доказване, а и нелепо. Ами тя цялата къща се явява моя вещ. Все още не сме прехвърлили данъците на мое име и годишен данък както и данък смет продължава да се плаща от дядо ми. Разбирам че трябва да оправим това. А битовите сметки важат ли за доказване на нещо в съда? Баща ми живее от над 40 години в къщата, и едва преди 2-3 години има партида на своя сметка, която плаща всеки месец. Може ли един ден квитанциите от сметките му за ток и вода, да послужат като някакво доказателство? Аз като собственик на имота, мога ли един ден едностранно да го изтрия от дружествата за ток и вода, и да впиша себе си като единствен и законен собственик и платец?
Казусът е следния. Баба ми и дядо ми решиха да оставят баща ми без наследство и продадоха къщата си на мен. Той живее с жена си във въпросната къща, заедно с родителите си. Аз към този момент нямам намерение нито да го гоня, нито да се нанасям там.
Въпросът ми е може ли след като аз съм придобил имота чрез покупко-продажба, той все пак да предяви някакви претенции към него по силата на това че живее там. Чувал съм за случаи когато хора се самонастаняват в чужди имоти, живеят там 5-10 години и стават законни собственици. Това ми се струва меко казано нелепо, но такива са ни законите. Та имам ли повод за притеснение?
Освен това как стоят нещата с регистрацията по лична карта. Ако един ден реша да го изгоня от имота си, адресът му по лична карта непроменен ли ще остане? Може ли един човек да се води че живее в имот, който не е негов и до който няма достъп?
Коментар на trompet: Не живея в къщата, нито отсядам в нея. Дори не живея в същия град. Но дори и да отсядах, как бих го доказал един ден? И защо изобщо би ми се налагало да го доказвам след като къщата е продадена напълно законно и моят подпис, както и този на бившите собственици (баба ми и дядо ми) стоят под документ. Сделката е изповядана при нотариус. Не става дума за завещание с някакви условия, което подлежи на оспорване, а за покупко-продажба. Идеята е баба ми и дядо ми да си живеят там спокойно докато са живи, и аз чак след това евентуално да се нанеса в имота. Проблем се явява баща ми, който през целия си жовт не е живял другаде и продължава да живее в същата къща. Какво трябва да предприема аз, за да съм сигурен и спокоен че няма да има аспирации от негова страна към "бащиния" му имот?
Казусът е следния. Баба ми и дядо ми решиха да оставят баща ми без наследство и продадоха къщата си на мен. Той живее с жена си във въпросната къща, заедно с родителите си. Аз към този момент нямам намерение нито да го гоня, нито да се нанасям там.
Въпросът ми е може ли след като аз съм придобил имота чрез покупко-продажба, той все пак да предяви някакви претенции към него по силата на това че живее там. Чувал съм за случаи когато хора се самонастаняват в чужди имоти, живеят там 5-10 години и стават законни собственици. Това ми се струва меко казано нелепо, но такива са ни законите. Та имам ли повод за притеснение?
Освен това как стоят нещата с регистрацията по лична карта. Ако един ден реша да го изгоня от имота си, адресът му по лична карта непроменен ли ще остане? Може ли един човек да се води че живее в имот, който не е негов и до който няма достъп?
Коментар на trompet: Как така не ме е допускал в къщата? Та нали тя е моя? От няколко години къщата има две партиди сметки и той си плаща неговата. Ремонти също е правил. Да разбирам ли че трябва да го изгоня, защото ако не го направя един ден ще се окаже че имота ще е негов, въпреки че е продаден на мен?
