Текстове в закона ще отменят мораториума, с който беше спряна възможността да се променя предназначението на гори, придобити чрез замени. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Костов, който представи вчера проектозакона пред парламентарната комисия по земеделие.

 

Мораториумът беше гласуван през септември 2009 г., като целта беше заменените терени да си останат гори.

 

„Забраната за промяна на статута се премахва с приемането на закона“, категоричен беше Георги Костов, който уточни, че става въпрос за около 9 500 декара гори.

 

Според него обаче инвеститорите, които ще сменят предназначението на горите, за да строят в тях, ще заплащат много високи цени. Преди това ще се изготвят оценки на терените от правоспособни независими оценители.

 

„Целта е да се защити държавният интерес. Всички гори са ценни и е голямо престъпление да ги бетонираме“, мотивира се Георги Костов.

 

Според новия закон придобитите след замени гори няма да си променят предназначението с цел строителство, ако терените са защитени територии, част от екологична мрежа Натура 2000 или ако са в зона „А” или „Б” на черноморското крайбрежие.

 

Държавата ще има право да придобива поземлени имоти в горски територии чрез замяна, покупка или дарение. Закупуването на такива площи ще става след решение на Министерския съвет.

 

Горски територии частна държавна собственост ще се продават след търг с явно наддаване. Когато началната тръжна цена за продажба на горски територии е над 500 хил. лв., търгът се провежда с решение на Министерския съвет. Също с решение на кабинета ще стават възможни замените на горски територии - частна държавна собственост, чиято оценка е над 100 хил. лв.

 

Управлението на държавните гори ще се централизира в шест държавни предприятия с териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Предприятията ще се самоиздържат и ще плащат дивидент към държавния бюджет.

 

За контролната дейност държавата ще отпуска по 30 млн. лв. годишно, а не както сега – контролът да се финансира от приходите от горите. Така ще се осигури независимост на проверяващите, мотивира се заместник-министърът.

 

Проектозаконът предвижда да се създаде Фонд „Инвестиции в горите”. Очаква се всяка година в него да постъпват около 60 млн. лв. Тези приходи ще се трупат, като се събира процент от продажната цена на дървесината.

 

Средствата във фонда ще се изразходват за строителство на горски автомобилни пътища. Именно заради липсата на горски пътища дървесината не се използва пълноценно, обясни Костов.

 

По данни, изнесени от заместник-министър Костов, общо 11 млн. куб. метра дървесина могат да се секат всяка година в българските гори, без това да им навреди. Всяка година прирастът на дървесина е 14 млн. куб. метра, а в същото време ежегодно се ползват едва 5 млн. куб. метра от суровината.

 

Промените в закона ще позволят изграждането на слънчеви генератори и ски съоръжения в горския фонд. Но ще отпадне възможността подобни съоръжения да се издигат в защитени територии и земи от Натура 2000.

 

Очаква се да отпадне и идеята природните паркове да се стопанисват от общините, въпреки че в европейските страни практиката е именно такава.

 

Населените места ще могат да се разрастват за сметка на горите, стига това да не става в площи от Натура 2000.

 

„Градове като Смолян и Чепеларе могат да се разширяват единствено за сметка на горски територии. Но там, където има природни паркове, терените няма да се урбанизират“, допълни Костов.

 

Източник: investor.bg