Докъде стигат правата на събирачите на дългове
Заради икономическата криза все повече хора затънаха в дългове - към банки и доставчици на услуги. През януари и февруари заради празниците към обичайните плащания се наслагва и сезонната задлъжнялост, защото хората масово харчат над възможностите за подаръци и пищни тържества.
В началото на всяка година е и пикът в размера на сметките за ток и парно. Поздравителните обаждания и есемеси пък качват тези за телефон.
Заради тази масова задлъжнялост кредиторите намериха лесен начин да си търсят дължимото – чрез специални фирми събирачи на дългове или колекторски агенции. И така все по-често длъжниците с изненада установяват, че трябва да плащат на някой друг.
Какви са обаче правилата, доколкото ги има. Докъде законно могат да ни притискат т.нар. колекторски фирми. Кога, как и колко пъти могат да ни напомнят за дължимото? Как става прехвърлянето на дълга?
Най-често големи компании, които предоставят комунални услуги, прехвърлят накуп на професионални събирачи много на брой сравнително дребни задължения. Прехвърлянето на самото задължение е законно и се прави по реда на чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Много от големите компании, които доставят топлоенергия или мобилни услуги, дори банките, прибягват до този метод. Ако процедурата е спазена, тези дружества стават нов пълноправен кредитор по вземането.
Другият вариант е кредиторът да остане същият, но да възложи събирането на парите на посредник. Тогава длъжниците отново се срещат с фирмите колектори. Обичайно това става чрез договор за поръчка по правилата на чл. 280 до чл. 292 от ЗЗД. В тези случаи на фирмата посредник се плаща процент от събраната сума, ако тя изобщо бъде събрана.
Поначало кредиторите и техните посредници разполагат с две възможности да си получат парите – чрез извънсъдебно доброволно плащане и по съдебен ред.
Предпочитан от повечето фирми е извън съдебният метод.
При него се търси приемлив и за двете страни вариант да се върне борчът, без да се води съдебен процес. Така е по-бързо и по-евтино. Когато длъжникът няма достатъчно средства, за да погаси наведнъж задължението си, може да се уговори разсрочено плащане на вноски. Основната цел на големи колекторски компании, когато действат като посредник, е именно постигането на спогодба между кредитора и длъжника за начина на изплащане на дълга (чл. 365 до чл. 367 от ЗЗД).
Стандартните извънсъдебни мерки включват писмено напомняне – чрез писмо, имейл или есемес, подсещане по телефона, лични посещения и преговори за графика на разплащане. Тези разходи обикновено са за сметка на самите фирми събирачи. В България няма специална нормативна уредба или официални етични правила, които да уреждат процедурата при събиране на дългове.
Никъде не е указано колко пъти може да бъде търсен длъжникът по телефона, в кои часове на деня прозвъняванията са позволени и т.н. Затова колекторските фирми работят по общото гражданско законодателство. Някои събирачи на дългове обаче толкова често пишат или се обаждат на гражданите, че много длъжници приемат действията им като форма на тормоз. Други пък се дължат лошо. Затова от Асоциацията на колекторските агенции в България имат специален телефон, на който може да сигнализира всеки недоволен потребител – (02)4006 800.
Законодателната празнота дава възможност на недобросъвестни събирачи на дългове да излизат извън рамките на закона, уж прилагайки формално законни извънсъдебни процедури. Така например при прехвърляне на вземанетою старият кредитор трябва да уведоми длъжника, че вече дължи на другиго. Ако не го направи, както често става, прехвърлянето на вземането не поражда действие и новият кредитор няма право да събере парите (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – виж долу вляво).
Така че ако някой ненадейно дойде и ви каже: “От днес дължиш на мен тези пари, защото аз купих твоя дълг”, това не е законният начин да научите за промяната. Трябва да я чуете първо от лицето, на което си знаете, че имате да връщате пари.
Важно е да се има предвид, че често кредиторите или фирмите, на които е прехвърлен дългът или пък е възложено неговото събиране, се опитват да събират вземания, погасени по давност. Погасителната давност е срок, след изтичането на който се прекратява възможността на кредитора да търси вземането по съдебен ред. При паричните вземания задължението се погасява след изтичане на 5-годишна давност за главницата (чл. 110 от ЗЗД). Лихвите и периодичните плащания пък, каквито са например наемите и сметките за комунални услуги, се погасяват след изтичане на 3 години, от датата, на която е трябвало да бъдат платени (чл. 111, ал. 1, б. “в” от ЗЗД).
Това означава, че ако този срок е изтекъл, длъжникът не може да бъде накаран да плаща с методите на държавната принуда. Тоест ако направи възражение за изтекла давност, той не може да бъде принуден да плати. Не може да му се запорират сметките или да се наложи възбрана върху негов имот и т.н. Задължението обаче остава и ако го плати, той не може да си иска парите обратно. Добре е длъжникът да потърси компетентна юридическа помощ навреме, за да защити правата си успешно.
Ако колекторските фирми не успеят да съберат дълга по извънсъдебен начин, единствената законна алтернатива е да заведат дело. А ако не докажат претенциите си в съда, ще платят разноските по процеса, включително тези, които е направил длъжникът.
Крайно време е законодателят да уреди нормативно извънсъдебните правила за събирането на дългове. Както е в цивилизования свят.
Три години давност за сметките
Ето какво е записано в Закона за задълженията и договорите, който регламентира прехвърлянето на задълженията. Той определя и правила за давността.
Чл. 99 Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Чл. 110 С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Чл. 111 С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а)вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б)вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в)вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
www.trud.bg и www.sobstvenik.com
