Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Блогове

Добави коментар

Яну 18, 2012

 

Докъде стигат правата на събирачите на дългове

 

Заради икономическата криза все повече хора затънаха в дългове - към банки и доставчици на услуги. През януари и февруари заради празниците към обичайните плащания се наслагва и сезонната задлъжнялост, защото хората масово харчат над възможностите за подаръци и пищни тържества.

В началото на всяка година е и пикът в размера на сметките за ток и парно. Поздравителните обаждания и есемеси пък качват тези за телефон.

Заради тази масова задлъжнялост кредиторите намериха лесен начин да си търсят дължимото – чрез специални фирми събирачи на дългове или колекторски агенции. И така все по-често длъжниците с изненада установяват, че трябва да плащат на някой друг.

Какви са обаче правилата, доколкото ги има. Докъде законно могат да ни притискат т.нар. колекторски фирми. Кога, как и колко пъти могат да ни напомнят за дължимото? Как става прехвърлянето на дълга?

Най-често големи компании, които предоставят комунални услуги, прехвърлят накуп на професионални събирачи много на брой сравнително дребни задължения. Прехвърлянето на самото задължение е законно и се прави по реда на чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Много от големите компании, които доставят топлоенергия или мобилни услуги, дори банките, прибягват до този метод. Ако процедурата е спазена, тези дружества стават нов пълноправен кредитор по вземането.

другият вариант е кредиторът да остане същият, но да възложи събирането на парите на посредник. Тогава длъжниците отново се срещат с фирмите колектори. Обичайно това става чрез договор за поръчка по правилата на чл. 280 до чл. 292 от ЗЗД. В тези случаи на фирмата посредник се плаща процент от събраната сума, ако тя изобщо бъде събрана.

Поначало кредиторите и техните посредници разполагат с две възможности да си получат парите – чрез извънсъдебно доброволно плащане и по съдебен ред.

Предпочитан от повечето фирми е извън съдебният метод.

При него се търси приемлив и за двете страни вариант да се върне борчът, без да се води съдебен процес. Така е по-бързо и по-евтино. Когато длъжникът няма достатъчно средства, за да погаси наведнъж задължението си, може да се уговори разсрочено плащане на вноски. Основната цел на големи колекторски компании, когато действат като посредник, е именно постигането на спогодба между кредитора и длъжника за начина на изплащане на дълга (чл. 365 до чл. 367 от ЗЗД).

Стандартните извънсъдебни мерки включват писмено напомняне – чрез писмо, имейл или есемес, подсещане по телефона, лични посещения и преговори за графика на разплащане. Тези разходи обикновено са за сметка на самите фирми събирачи. В България няма специална нормативна уредба или официални етични правила, които да уреждат процедурата при събиране на дългове.

Никъде не е указано колко пъти може да бъде търсен длъжникът по телефона, в кои часове на деня прозвъняванията са позволени и т.н. Затова колекторските фирми работят по общото гражданско законодателство. Някои събирачи на дългове обаче толкова често пишат или се обаждат на гражданите, че много длъжници приемат действията им като форма на тормоз. други пък се дължат лошо. Затова от Асоциацията на колекторските агенции в България имат специален телефон, на който може да сигнализира всеки недоволен потребител – (02)4006 800.

Законодателната празнота дава възможност на недобросъвестни събирачи на дългове да излизат извън рамките на закона, уж прилагайки формално законни извънсъдебни процедури. Така например при прехвърляне на вземанетою старият кредитор трябва да уведоми длъжника, че вече дължи на другиго. Ако не го направи, както често става, прехвърлянето на вземането не поражда действие и новият кредитор няма право да събере парите (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – виж долу вляво).

Така че ако някой ненадейно дойде и ви каже: “От днес дължиш на мен тези пари, защото аз купих твоя дълг”, това не е законният начин да научите за промяната. Трябва да я чуете първо от лицето, на което си знаете, че имате да връщате пари.

Важно е да се има предвид, че често кредиторите или фирмите, на които е прехвърлен дългът или пък е възложено неговото събиране, се опитват да събират вземания, погасени по давност. Погасителната давност е срок, след изтичането на който се прекратява възможността на кредитора да търси вземането по съдебен ред. При паричните вземания задължението се погасява след изтичане на 5-годишна давност за главницата (чл. 110 от ЗЗД). Лихвите и периодичните плащания пък, каквито са например наемите и сметките за комунални услуги, се погасяват след изтичане на 3 години, от датата, на която е трябвало да бъдат платени (чл. 111, ал. 1, б. “в” от ЗЗД).

Това означава, че ако този срок е изтекъл, длъжникът не може да бъде накаран да плаща с методите на държавната принуда. Тоест ако направи възражение за изтекла давност, той не може да бъде принуден да плати. Не може да му се запорират сметките или да се наложи възбрана върху негов имот и т.н. Задължението обаче остава и ако го плати, той не може да си иска парите обратно. Добре е длъжникът да потърси компетентна юридическа помощ навреме, за да защити правата си успешно.

Ако колекторските фирми не успеят да съберат дълга по извънсъдебен начин, единствената законна алтернатива е да заведат дело. А ако не докажат претенциите си в съда, ще платят разноските по процеса, включително тези, които е направил длъжникът.

Крайно време е законодателят да уреди нормативно извънсъдебните правила за събирането на дългове. Както е в цивилизования свят.

Три години давност за сметките

Ето какво е записано в Закона за задълженията и договорите, който регламентира прехвърлянето на задълженията. Той определя и правила за давността.

Чл. 99 Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Чл. 110 С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 111 С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а)вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б)вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в)вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

www.trud.bg и www.sobstvenik.com

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

правата
  
заради
  
услуги
  
плащания
  
задлъжнялост
  
сметките
  
телефон
  
кредиторите
  
начин
  
дължимото
  
чрез
  

фирми

  

събирачи

  

дългове

  
колекторски
  
агенции
  
длъжниците
  
установяват
  
някой
  
обаче
  
правилата
  
законно
  
могат
  
пъти
  
става
  

прехвърлянето

  
дълга
  
големи
  
компании
  
комунални
  
закона
  
задълженията
  
договорите
  
метод
  
процедурата
  

кредитор

  

вземането

  
вариант
  
събирането
  
парите
  
посредник
  
фирмите
  
плаща
  
плащане
  
съдебен
  
извън
  
него
  
търси
  

длъжникът

  
задължението
  
кредитора
  
длъжника
  
извънсъдебни
  
писмено
  
телефона
  
българия
  
правила
  
събиране
  
деня
  
затова
  
колекторските
  
често
  
други
  
например
  
прехвърляне
  
направи
  
действие
  
пари
  
вземания
  

давност

  
срок
  
изтичане
  
погасяват
  
години
  
плати
  
включително
  
вземане
  
законът
  
новия
  
лихви
  
спрямо
  
вземанията
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив