Г-жо Данкинова, какви са нагласите за съвместно партньорство на общините и бизнеса с цел осъществяване на проекти за градско развитие?
- През последните три месеца екипът на фонда проведе множество срещи с бизнеса и с екипа на община София, като впечатленията ни за нагласите могат да бъдат обобщени по следния начин:
·Има голям брой добри проектни идеи, свързани с градското развитие. Една голяма част от тях отговарят на критериите и изискванията на финансовия механизъм JESSICA.
·За съжаление няма изградени и структурирани публично-частни партньорства (ПЧП) за реализация на проектните идеи. Липсата на законодателство доскоро, нов закон, който е в сила едва от януари 2013 г., както и невинаги успешните примери от реализацията на публично-частни проекти в миналото, са фактори, които допринасят за забавянето на процеса на структуриране на ПЧП за реализацията на проекти.
Оптимистично е, че има позитивни нагласи и в двете страни, но за съжаление процесът е бавен - по-бавен, отколкото е времето, с което разполагаме, за да инвестираме успешно наличния ресурс и да се подготвим за следващия период. Има голяма активност от търговските дружества на община София за реализация на проекти, някои от които са в напреднал етап. Това е позитивно, тъй като общинските търговски дружества търсят финансиране на проекти точно в сегмента на допустимите по механизма JESSICA, като досега тези проекти не са били допустими за финансиране чрез механизми, свързани със средствата на ЕС. На дружествата им липсва опит, но в лицето на Фонда за устойчиво градско развитие на София (ФУГРС) имат партньор, който им помага успешно да структурират и представят проекта.
В София има и голяма активност от страна на изцяло частни инвеститори. За съжаление част от проектните идеи са извън допустимите. Някои от инвеститорите търсят 100% финансиране и от гледна точка на гаранциите проектите са високорискови. Често срещана заблуда е, че отпусканите кредити са по-скоро безлихвени и необезпечени. По линия на финансовия механизъм JESSICA фондовете за градско развитие не предоставят безвъзмездна помощ, а отпускат обезпечени нисколихвени заеми за изпълнение на градски проекти. Обсъждаме всяка проектна идея и се опитваме да помогнем проектът да бъде структуриран по начин, който да е приемлив за финансиране. Основната ни цел е да насърчим партньорските проекти между общината и частния инвеститор.
В каква посока трябва да работят у нас двата сектора – публичен и частен, за да се стигне до реализирането на качествени проекти, продукт на публично–частно партньорство?
- В посока на сближаване, доверие и взаимна отговорност и спазване на принципите на
публичност, прозрачност, равнопоставеност. Все повече за реализацията на важни за общността проекти трябва да се мисли като възможност за комбиниране на финансирането от частни партньори, от фондовете на Европейския съюз и публични средства. Посоката трябва да е на икономическия баланс и не случайно ЗПЧП дава дефиниция на икономическия баланс на ПЧП, който представлява равновесието между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях. И този икономически баланс трябва да се пази през целия срок в състоянието, в което е бил към датата на сключване на договора за ПЧП.
Общинският съвет е този, който ще определя политиката за общински ПЧП и в тази връзка общинските съвети следва да приемат съответните програми за реализация на ПЧП, които са самостоятелен раздел към общинския план за развитие.
Може ли да дадете примери за проекти по JESSICA, предвиждащи публично-частно партньорство като схема за реализиране?
- Има няколко проектни идеи, които могат да се реализират като ПЧП. В процес на обсъждане са с общината и, разбира се, необходими са и съответните решения. Като направления проектните идеи са в сферата на образованието, социалните услуги, транспортната инфраструктура, обекти за спорт и развлечения. За съжаление са в сравнително начална фаза, но се опитваме да подпомогнем процеса и да допринесем за успешното им подготвяне и реализация.
Като успешни примери, допустими за финансиране и реализирани в други държави, мога да посоча проекти, свързани с възстановяване на стари сгради, които имат културно–историческо значение, бивши индустриални зони (закрити фабрики), бивши военни райони, които могат да бъдат изпълнени с нови функции, които генерират приходи – конгресни, концертни зали, бизнес центрове или територии с комбинирани функции и други. Успешни биха могли да бъдат и проекти, свързани със спортни и възстановителни процедури и занимания за свободното време – оползотворяване на открити терени, зали и др.
От голямо значение е в процеса на окончателно приключване и преди приемане на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) да се структурират възможните за финансиране с механизма JESSICA проекти, които да бъдат включени в индикативните планове. Това е важно не само за периода до 2015 г. и за успешното реализиране на наличния за този програмен период ресурс, а и за бъдещия период 2015 – 2020 г., когато финансовият ресурс се очаква да бъде много по-голям.
Кои са проектните предложения, вече одобрени за финансиране?
- Одобрен за финансиранее проектът на "Пазари Възраждане" ЕАД за реконструкция на Женския пазар – първи етап. Това е емблематичен за София пазар и реализацията на проекта се очакваше дълго време от жителите на столицата и клиентите на пазара. Проектът включва цялостна реконструкция на зоната на пазара от ул. "Екзарх Йосиф" до ул. "Св. св. Кирил и Методий". Ще бъдат изградени шест нови сгради, както и нови площи за временни и сезонни пазари. С реализацията на проекта ще се подменят изцяло подземните комуникации и настилките, ще се благоустрои, озелени и подобри съпътстващата градска среда. С ново осветление, 24-часова охрана,екрани за пазарна и борсова информация, зони за социални контакти пазарът ще се превърне в приятно, безопасно и достъпно място.
В процес на оценка е проект "Възстановяване на пазарен комплекс "Връбница" на "Пазари Север" ЕАД. Очакваме до края на март да имаме решение на инвестиционния комитет.
В много напреднал етап са още две проектни предложения, които също са на търговски дружества на община София.
Както споменах в началото, най-голяма е активността в подготовката на проекти на общинските търговски дружества. Това е разбираемо, тъй като по-голямата част от дейностите и услугите на община София, които генерират приходи, са предоставени за управление от търговски дружества на общината. От друга страна, тези дружества имат готовност с важни, полезни и необходими за общността проекти, които до този момент не са могли да намерят финансиране.
Има повече от 20 проектни идеи, които се обсъждат, и част от тях със сигурност ще бъдат финансирани.
Източник: www.stroitelstvo.info
