България е втора в Европейския съюз (ЕС) по дял на населението, което живее в собствени жилища, сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат. Изпреварва ни само Румъния, където е отчетено, че през 2011 г. близо 97% от населението е живяло в собствено жилище, като собствениците с ипотечен кредит представляват нищожен дял от населението. У нас делът на собствениците, включително тези, които са купили жилището си с кредит, е около 95 на сто, като поравно (по около 48%) живеят в къщи и апартаменти. Съизмерим дял на населението, обитаващо собствени жилища, е отчетен в прибалтийските републики и държавите от Централна Европа, както и в Хърватия, която става член на Евросъюза от юли.
Германия е страната от ЕС с най-малък дял от населението (малко над 53 на сто), което живее в собствено жилище, сочат още данните. Останалите обитават жилища под наем, като по-голямата част от тях живеят в жилище, наето по пазарни цени. Освен в Германия, делът на наемателите е най-голям в Дания, Холандия и Швеция. Той обаче се свива за сметка на населението, което е купило собствено жилище с ипотечен или друг кредит.
Въпреки че българите живеят предимно в собствени жилища обаче, голяма част от тях отделят над 40 на сто от доходите си за разходите по тях. В рисковите групи попадат жените, населението над 65 години, домакинствата с ипотеки и други кредити, както и наемателите на жилища на пазарни цени и наемателите на жилища с намалени цени (общински и други ведомствени жилища).
Средно за ЕС през 2011 г. 11,5% от населението е живяло в домакинства, които са харчели над 40 на сто от разполагаемите доходи за жилищните нужди. Най-висок е делът на населението с прекомерни жилищни разходи в Гърция, Дания, Великобритания, Германия и Холандия, но в общия случай прекомерните разходи се формират заради вноските по ипотечни кредити. Най-нисък е делът на домакинствата с прекомерни жилищни разходи в Кипър и Малта (под 3% и за двете страни).
Оказва се също така, че България е втора в ЕС по дял на населението, което обитава претъпкани жилища с по няколко домакинства, често – от различни поколения, които не разполагат със собствени стаи. Делът на българското население, което страда от липсата на достатъчно пространство в жилището, достига 47,4 на сто, като ни изпреварва само Румъния с 54,2 на сто. След нас са Полша (47,2%) и Унгария (47,1%). Най-нисък е делът на населението, обитаващо претъпкани жилища, в Холандия (1,7%) и Белгия (2,2%). Средното за ЕС ниво достига близо 17 на сто.
България се нарежда и в челните редици на ЕС по липса на вътрешна баня и тоалетна в жилищата, като с този проблем най-често се сблъскват домакинствата в риск от бедност. Единствено в Румъния е отчетено, че по-висок дял от населението в риск от бедност обитава жилища без вътрешни баня и тоалетна.
Най-сериозният проблем на жилищата в ЕС като цяло обаче се оказват течащите покриви, отчитат от Евростат. Голяма част от европейското население освен това е изложено на риск от прекомерен шум, като България в случая се нарежда сред страните-отличнички, според Евростат.
Над 15 на сто от европейското население живее и в региони с екологични проблеми, като делът на българското население, изложено на екологични рискове, е съизмерим с този на европейско ниво. Над 27 на сто от българското население обаче живее в райони с висока престъпност и вандализъм, докато средното за ЕС е малко над 14%.
Източник: www.investor.bg
