Сградата е неподеляема, ако приземният етаж не е самостоятелен обект

Казусите около разпределяне на наследство са едни от най-заплетените заплетените. Вече съществуват много информационни източници по въпроса. Може би затова преди да ни се наложи лично да се занимаваме с подялбата, винаги си мислим, че сме нaясно с нещата.

Един професионален съвет обаче никога не е излишен. Добрият специалист ще разясни подробно правата и възможностите на страните. Когато става дума за роднински отношения, трябва да се действа изключително деликатно.

Адвокат Милена Миткова твърди, че ако например двама роднини са съсобственици на сграда с двор, тя може да се подели чрез договор за доброволна делба. Това е редовна практика.

Възможно е всеки от тях да вземе един от етажите и по една идеална част от двора. Юристът съветва, освен изготвянето на договора за доброволна делба, да се състави и такъв, който да регламентира използването на двора.

Изготвянето на втория договор е от значение за това кой коя част ще ползва. Например: единият ще ползва западната, а другият – източната половина, обяснява Миткова. Целта, разбира се, е избягване на евентуални пререкания за в бъдеще, свързани с поддръжката и експлоатацията на двора.

Ако съществува приземен етаж, той трябва да е самостоятелен обект в сградата (по документи и по проект), за да може етажът да е годен обект за делба, коментира адвокат Антоанета Ненова.

Нужно е също така той да е нанесен и в Кадастъра, допълва експертът. Ако е необходимо, трябва да се подаде молба до Агенцията по кадастър, която да издаде схема на приземния етаж и да се разбере дали е самостоятелен обект в сградата.

В случай, че не е, къщата ще се окаже неподеляема. Така при делбата наследникът, който е живял в нея, има право да иска да му се възложи цялата къща, като изплати дела на другия наследник.

Ненова е на мнение, че има и още един вариант. Той е къщата да бъде изнесена на публична продан и след събиране на цената от проданта – същата се разпределя между наследниците.