наследяване на имущество на съпруг в България от семейство , живеещо в чужбина

Отговор: Зависи кога е починало лицето. Ако смъртта на наследодателя е настъпила преди 17 август 2015г. по въпросите на наследяването на недвижимите вещи ще се прилага законът по местонахождение на вещта (чл.89, ал.2 от КМЧП), а именно българският закон за наследството, независимо от това гражданин на коя държава е починалият. Следователно, независимо от гражданството на починалия, българското наследствено право ще урежда: 1. момента и мястото на откриване на наследството; 2. кръга и реда на наследниците; 3. наследствените дялове; 4. способността да се наследява; 5. поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците; 6. приемането и отказа от наследство; 7. сроковете за приемане на наследството; 8. разполагаемата част; 9. условията за действителност на завещанието (чл.91 от КМЧП).

Ако смъртта на наследодателя е настъпила на или след 17 август 2015г. по въпросите на наследяването, независимо от гражданството на лицето и местонахождението на вещта, ще се прилага правото, определено съобразно правилата на регламент 650/2012.
Когато наследодателят е направил избор, съобразно чл.22 от регламента, кое е приложимото право ще зависи от неговия избор, като това може да бъде или правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или правото на държавата, чийто гражданин е към момента на смъртта. Изборът трябва да е направен изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или да е виден от условията на такова разпореждане (чл.22, пар.2 от регламента).
При това положение, кат за смърт и удостоверение за наследници ще трябва да издаде Сърбия, като те следва да са легализирани и преведени. Данънъчната декларация ще се подава тук, защото данъкът е дължим и платим тук.
Зависи кога е починало лицето. Ако смъртта на <font class="highlight">наследодателя</font> е настъпила преди 17 август 2015г. по въпросите на наследяването на недвижимите вещи ще се прилага законът по местонахождение на вещта (чл.89, ал.2 от КМЧП), а именно българският закон за наследството, независимо от това гражданин на коя държава е починалият. Следователно, независимо от гражданството на починалия, българското наследствено право ще урежда: 1. момента и мястото на откриване на наследството; 2. кръга и реда на наследниците; 3. наследствените дялове; 4. способността да се наследява; 5. поемането на задълженията на <font class="highlight">наследодателя</font> и разпределението им между наследниците; 6. приемането и отказа от наследство; 7. сроковете за приемане на наследството; 8. разполагаемата част; 9. условията за действителност на завещанието (чл.91 от КМЧП). Ако смъртта на <font class="highlight">наследодателя</font> е настъпила на или след 17 август 2015г. по въпросите на наследяването, независимо от гражданството на лицето и местонахождението на вещта, ще се прилага правото, определено съобразно правилата на регламент 650/2012. Когато <font class="highlight">наследодателя</font>т е направил избор, съобразно чл.22 от регламента, кое е приложимото право ще зависи от неговия избор, като това може да бъде или правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или правото на държавата, чийто гражданин е към момента на смъртта. Изборът трябва да е направен изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или да е виден от условията на такова разпореждане (чл.22, пар.2 от регламента). При това положение, кат за смърт и удостоверение за наследници ще трябва да издаде Сърбия, като те следва да са легализирани и преведени. Данънъчната декларация ще се подава тук, защото данъкът е дължим и платим тук. Запиши промените

За повече информация: http://mitkovalawyers.com | За контакти