имам проблем с "белите" полета

Отговор: Уважаема госпожо Ботева,
Много често като собственици на земеделски земи установяваме, че имотите ни се обработват от трети лица, без да сме давали съгласието си за това.
Какво да правим в този случай? Към кого да се обърнем за помощ? Кой орган е компетентен да защити правата ни?
Процедурата е уредена в два нормативни акта - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Административно процесуалния кодекс.
Разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвиждат, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им.
За да е законосъобразна заповедта на кмета за изземване на имота, следва да са изпълнени няколко неща:
1. Да е подадено писмено искане до компетентния административен орган, в случая кметът на общината по местонахождение на имота;
2. Искането да е отправено от собственик на имота или ползвател, който ползва имота на правно основание ( има сключен договор за наем, договор за аренда);
3. земеделските земи, чието изземване се иска, да са имоти с възстановено право на собственост;
4. Да е налице ползване на имота от страна на трето лице – имотът следва реално да се обработва от трето лице;
5. Ползването на имота да е без правно основание – ползвателят да няма сключен договор за наем, за аренда, за съвместна обработка, пълномощно и други.
В искането за изземване, което Вие като собственик ще подадете пред кмета на общината следва да посочите трите си имена и пълният адрес, да опишете фактическата обстановка и Вашето искане, телефон за обратна връзка и адрес на електронна поща, ако имате такава, след което поставяте дата и подпис. Към искането следва да приложите и копие на документа, доказващ правото Ви на собственост.
Ако искането Ви не съответства на изискванията на закона, ще бъдете уведомен да отстраните недостатъците в тридневен срок от съобщението. Ако не го сторите в този срок, то това ще доведе до прекратяване на производството.
Цялата процедура трябва да протече в рамките на 14 дни – това е законоустановеният срок. Срокът започва да тече от датата на подаване на искането. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството. Във втория случай административният орган (кмета) незабавно трябва да Ви уведоми за удължаването на срока. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Заповедта на кмета на общината или отказът да се издаде такава заповед, Ви се съобщава в тридневен срок от издаването. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща, ако сте посочили такива.
Заповедта на кмета на общината, както и отказът му да издаде такава заповед /изричен или мълчалив/ подлежат на обжалване по два начина:
реда на, като се предвижда възможност както за административно обжалване, така и за съдебно обжалване.
1. По реда на Административно процесуалния кодекс – чрез обжалване пред по – горестоящия административен орган – в конкретния случай актовете на кмета на общината се обжалват пред областния управител. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
2. Чрез съдебно обжалване - пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред – оспорването по административен ред не е задължително и Вие като заинтересована страна можете по собствена преценка да пристъпите към съдебно обжалване, без да отнасяте спора пред по – горестоящия административен орган. Компетентен да се произнесе по жалбата е административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Заповедта или изричния отказ за издаване на заповед може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго. Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на националната полиция. Лицата, отстранени от ползването на имота по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ нямат право на обезщетение.
Предвидени са и сериозни санкции за ползвателите, които не спазят заповедта и за служебните лица, които не спазят законовите си задължения.
Уважаема госпожо Ботева, Много често като собственици на земеделски земи установяваме, че имотите ни се обработват от трети лица, без да сме давали съгласието си за това. Какво да правим в този случай? Към кого да се обърнем за помощ? Кой орган е компетентен да защити правата ни? Процедурата е уредена в два нормативни акта - Закона за собствеността и ползването на <font class="highlight">земеделските</font> земи и Административно процесуалния кодекс. Разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на <font class="highlight">земеделските</font> земи предвиждат, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, <font class="highlight">земеделските</font> имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За да е законосъобразна заповедта на кмета за изземване на имота, следва да са изпълнени няколко неща: 1. Да е подадено писмено искане до компетентния административен орган, в случая кметът на общината по местонахождение на имота; 2. Искането да е отправено от собственик на имота или ползвател, който ползва имота на правно основание ( има сключен договор за наем, договор за аренда); 3. <font class="highlight">земеделските</font> земи, чието изземване се иска, да са имоти с възстановено право на собственост; 4. Да е налице ползване на имота от страна на трето лице – имотът следва реално да се обработва от трето лице; 5. Ползването на имота да е без правно основание – ползвателят да няма сключен договор за наем, за аренда, за съвместна обработка, пълномощно и други. В искането за изземване, което Вие като собственик ще подадете пред кмета на общината следва да посочите трите си имена и пълният адрес, да опишете фактическата обстановка и Вашето искане, телефон за обратна връзка и адрес на електронна поща, ако имате такава, след което поставяте дата и подпис. Към искането следва да приложите и копие на документа, доказващ правото Ви на собственост. Ако искането Ви не съответства на изискванията на закона, ще бъдете уведомен да отстраните недостатъците в тридневен срок от съобщението. Ако не го сторите в този срок, то това ще доведе до прекратяване на производството. Цялата процедура трябва да протече в рамките на 14 дни – това е законоустановеният срок. Срокът започва да тече от датата на подаване на искането. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството. Във втория случай административният орган (кмета) незабавно трябва да Ви уведоми за удължаването на срока. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Заповедта на кмета на общината или отказът да се издаде такава заповед, Ви се съобщава в тридневен срок от издаването. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща, ако сте посочили такива. Заповедта на кмета на общината, както и отказът му да издаде такава заповед /изричен или мълчалив/ подлежат на обжалване по два начина: реда на, като се предвижда възможност както за административно обжалване, така и за съдебно обжалване. 1. По реда на Административно процесуалния кодекс – чрез обжалване пред по – горестоящия административен орган – в конкретния случай актовете на кмета на общината се обжалват пред областния управител. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. 2. Чрез съдебно обжалване - пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред – оспорването по административен ред не е задължително и Вие като заинтересована страна можете по собствена преценка да пристъпите към съдебно обжалване, без да отнасяте спора пред по – горестоящия административен орган. Компетентен да се произнесе по жалбата е административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Заповедта или изричния отказ за издаване на заповед може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго. Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на националната полиция. Лицата, отстранени от ползването на имота по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ нямат право на обезщетение. Предвидени са и сериозни санкции за ползвателите, които не спазят заповедта и за служебните лица, които не спазят законовите си задължения. Запиши промените

За контакти