Валидност на нотариални актове

Отговор: Правото на ползване на недвижим имот се учредява с нарочен нотариален акт и се запазва при последващо прехвърляне на собствеността на имота. Образно казано "имотът върви заедно с ползвателите”.
Доброволният отказ на ползвателя  е единствената възможност учреденото право на ползване да се прекрати преди изтичане на срока, за който е учредено. Отказът от право на ползване се прави в писмена форма - декларация, в която подробно се описва имота съгласно нотариалния акт, с който е учреден. декларацията се заверява при нотариус и подлежи на вписване в имотния регистър в службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Ползвателят не може да бъде принуждаван да се откаже от правото си. декларацията за отказ, направена при заплашване или измама е унищожаема сделка.
При липсата подобна декларация правото на ползване се погасява: 
1. със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок; 2. с прекратяване на юридическото лице, ако не е установен по-кратък срок; 3. с погиването на вещта; 4. ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Собстеникът на имот с учредено право на ползване не може чрез декларация да прекрати правото на ползвателя. За да прекрати ползването  на имота собственикът трябва да води дело срещу ползвателя и да установи, че е налице някоя от изрично избороните в чл. 61 от Закона за собствеността предпоставки: 1.ползвателят да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане; 2.ползвателят да нарушава своите съществени задължения; 3.ползвателят съществено да променя вещта. Фактическите основания на иска зависят от конкретната ситуация, при която се упражнява правото на ползване. В разпоредбата на чл.61 ЗС е акцентирано на думата ”съществено”. Това означава, че промените извършвани с ползваната вещ  трябва да засягат нейната цялост и фунционални възможности. Последиците от поведението на ползвателя трябва да застрашават целостта на вещтта или да променят нейния  вид или предназначение. Неизпълнението на задълженията на ползвателя трябва да се отнася до съществени негови задължения, свързани с ползваната вещ като например плащане на данъци, такси и други. (Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа имотът в състоянието, в което го  е приел ).  
От съществена важност за завеждане на иска е предупреждението, което собственикът трябва да отправи до ползвателя. Противоправните действия на последния трябва да са продължили и след получаване на предупреждението. За него законът не предвижда специална форма, но писмената е препоръчителна с оглед тежестта на собственика да докаже, че е изпълнил законовото изискване за даване на предупреждение. Искът се предявява пред районния съд по местонахождението на имота. При уважаване на иска, правото на ползване се прекратява от момента на влизане в сила на съдебното решение.
Ползвателя има правото да ползува цялата вещ, като това негово право е противопоставимо на всички трети лица, вкл. и на собственика на имота освен ако не е уговорено друго.

Правото на ползване на недвижим имот се учредява с нарочен нотариален акт и се запазва при последващо прехвърляне на собствеността на имота. Образно казано "имотът върви заедно с ползвателите”. Доброволният отказ на ползвателя  е единствената възможност учреденото право на ползване да се прекрати преди изтичане на срока, за който е учредено. Отказът от право на ползване се прави в писмена форма - декларация, в която подробно се описва имота съгласно нотариалния акт, с който е учреден. <font class="highlight">декларацията</font> се заверява при нотариус и подлежи на вписване в имотния регистър в службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Ползвателят не може да бъде принуждаван да се откаже от правото си. <font class="highlight">декларацията</font> за отказ, направена при заплашване или измама е унищожаема сделка. При липсата подобна декларация правото на ползване се погасява:  1. със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок; 2. с прекратяване на юридическото лице, ако не е установен по-кратък срок; 3. с погиването на вещта; 4. ако не се упражнява в продължение на 5 години. Собстеникът на имот с учредено право на ползване не може чрез декларация да прекрати правото на ползвателя. За да прекрати ползването  на имота собственикът трябва да води дело срещу ползвателя и да установи, че е налице някоя от изрично избороните в чл. 61 от Закона за собствеността предпоставки: 1.ползвателят да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане; 2.ползвателят да нарушава своите съществени задължения; 3.ползвателят съществено да променя вещта. Фактическите основания на иска зависят от конкретната ситуация, при която се упражнява правото на ползване. В разпоредбата на чл.61 ЗС е акцентирано на думата ”съществено”. Това означава, че промените извършвани с ползваната вещ  трябва да засягат нейната цялост и фунционални възможности. Последиците от поведението на ползвателя трябва да застрашават целостта на вещтта или да променят нейния  вид или предназначение. Неизпълнението на задълженията на ползвателя трябва да се отнася до съществени негови задължения, свързани с ползваната вещ като например плащане на данъци, такси и други. (Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа имотът в състоянието, в което го  е приел ).   От съществена важност за завеждане на иска е предупреждението, което собственикът трябва да отправи до ползвателя. Противоправните действия на последния трябва да са продължили и след получаване на предупреждението. За него законът не предвижда специална форма, но писмената е препоръчителна с оглед тежестта на собственика да докаже, че е изпълнил законовото изискване за даване на предупреждение. Искът се предявява пред районния съд по местонахождението на имота. При уважаване на иска, правото на ползване се прекратява от момента на влизане в сила на съдебното решение. Ползвателя има правото да ползува цялата вещ, като това негово право е противопоставимо на всички трети лица, вкл. и на собственика на имота освен ако не е уговорено друго. Запиши промените

За контакти

Отговор: Със стария нотариален акт се легитимирате като собственици и продавачи пред нотариуса. Ползвателят, комуто е учредено право на ползване с нот.акт, следва да се откаже от правото си (на ползване) с нотариално заверена декларация. Ползвателят не е собственик, нито продавач.
Със стария нотариален акт се легитимирате като собственици и продавачи пред нотариуса. Ползвателят, комуто е учредено право на ползване с нот.акт, следва да се откаже от правото си (на ползване) с нотариално заверена декларация. Ползвателят не е собственик, нито продавач. Запиши промените

За повече информация: http://advocatnenova.blogspot.com/ | За контакти

Отговор: Вероятно, вторият акт е за учредяване на правото на ползване, а първият е за собствност. При продажба, трябва да представите всички актове за имота. Все пак, като собственик Ви легитимира актът за собственост, а не за ползване.
Вероятно, вторият акт е за учредяване на правото на ползване, а първият е за собствност. При продажба, трябва да представите всички актове за имота. Все пак, като собственик Ви легитимира актът за собственост, а не за ползване. Запиши промените

За повече информация: http://http://mitkovalawyers.com/ | За контакти