Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Новини

Добави коментар

Фев 6, 2012

Между 1890 и 2005 г. цените на жилищата в САЩ с отчитане на инфлацията са нараснали само със 103%, или с по-малко от 1% годишно.


Сривът на жилищния пазар в САЩ убеди мнозина в опасностите от инвестициите в жилищни имоти, но инвеститорите можеха да осъзнаят това отдавна, просто ако бяха обърнали внимание на историята, пише Лари Суедроу в статия за MoneyWatch.

Близката история преди кризата караше много инвеститори да вярват, че купуването на къщи ще им донесе печалба. В неотдавнашен доклад на Journal of Wealth Management, озаглавен "Измерване на риска и възвръщаемостта от жилищните имоти", се отбелязва, че въпреки че има отделни тримесечия с понижение на индекса S&P Case-Shiller, като цяло тенденцията за 19-годишния период между 1987 г. и 2005 г. е положителна.

Повишението на цените е толкова силно, че за 10-те години между 1997 г. и 2006 г. номиналната и реална възвръщаемост е нараснала съответно с 9,7% и 7,1%. А между 2000 г. и 2006 г. стойностите са се повишили с 11% и 8,2%.

Вземането на решения на базата на подобни доказателства обаче създава риск от т. нар. "склонност към скорошния опит" - тенденцията да се отдава твърде голяма тежест на опита от близкото минало и да се игнорират доказателствата в дългосрочен план.

Познаването на историческите данни би довело до извода, че цените не тръгват направо нагоре. Всъщност само за периода 1972-1984 г. в САЩ са се случили три цикъла на силен растеж и срив при цените на  жилищата - през 1972 г., 1978 г. и 1984 г.

Ако погледнем данните  в по-дългосрочен план, ще забележим една доста по-различна картина. Между 1890 и 2005 г. цените на жилищата с отчитане на инфлацията са нараснали само със 103%, или с по-малко от 1% годишно. Можем да си представим колко по-малко инвеститори биха се насочили към жилищния сектор, ако познаваха тези данни.

Професорът от Йейл Робърт Шилeр в книгата си "Безразсъдна еуфория" твърди, че купувачите на жилища вероятно са повлияни и от сравнението  на простата възвръщаемост спрямо редките сделки с недвижими имоти. Да предположим, че през 2005 г. едно жилище е продадено на цена с 10 пъти над цената, на която се е предлагало през 1945 г. Въпреки  че това води до проста възвръщаемост от 99%, реалната годишна възвръщаемост (с отчитане на инфлацията) е по-малко от 1%.

Друга често срещана грешка на купувачите при изчисляването на възвръщаемостта е да пренебрегват всички разходи по един жилищен имот - включително значителните разходи по сделката, данъци, поддръжка и харчове за подобрения. Ако предположим, че разходите за поддръжка възлизат на 1%, то тогава реалната възвръщаемост ще е под нула.

При изчисляването на възвръщаемостта от дадена инвестиция трябва да се взема предвид и условният характер на парите, които спестявате, като притежавате вместо да живеете под наем.

Тази цифра трябва да се отчита нето, без да включва всички разходи. Изследване за периода 1952-2005 г. показва, че когато се включат условните доходи от наем, реалната възвръщаемост за собствениците е 6,9% спрямо 7,3% за S&P 500.

Никога не бива да правите инвестиции без да сте наясно с характера на рисковете, които те носят. Освен това е важно да не се уповавате единствено на близкото минало, което води до покупка на вчерашните победители (обикновено на високи цени) и продажба на вчерашните губещи (обикновено на ниски цени). За да избегнете тази грешка, трябва да познавате историческите данни.

 

b2bnews.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив