Със започването на 2016 година започна и началото на края за една от най-емблематичните български банкноти – двулевката. И въпреки че двата лева ще продължават да съществуват като номинал, вече ще бъдат под формата на монета. Трудно може да се каже, че това е нещо ново за съвременния българин, тъй като същото се случи и с банкнотата от 1 лев през 2002 година. Въпреки че банкнотата от 1 лев излезе от обращение чак на 01.01.2016г., тя бе истинска рядкост много преди тази дата. Следвайки историята, най-вероятно, същата ще бъде и съдбата на хартиените 2 лева. Важно е да кажем, че добре познатата ни банкнота с лика на Паисий Хилендарски все още е в обращение. Тя ще бъде част от ежедневието ни още няколко години, докато също не се превърне в рядкост, каквато бе и хартиеното левче. И понеже вече стана въпрос за история, ще е най-добре да разгледаме и етапите на развитие на двулевката и нейната еволюция през годините.
История на банкнотите от 2 лева
Първата банкнота от 2 лева е емитирана през 1916 година. Текстът върху банкнотата гласи „ДВА ЛЕВА СРЕБРО“. По това време в България не е имало утвърден сребърен или златен стандарт. По-време на балканската и междусъюзническата война, България постепенно преминава от познатите до този момент сребърни монети към банкнотната емисия. Банкнотната емисия по времето на Първата световна война нараства десетократно. Основната причина за това е необходимостта да бъдат покрити военновременните разходи. Банкнотата продължава да бъде в обращение до 1924 г. През 1920 г. се емитира и по-нова емисия на двулевката, която остава в обращение едва една година повече – до 1925 г.
2 лв. 1920 г.
Дълго време след това двата лева биват под формата на монети. И така чак до 1962 година, когато отново бива емитирана банкнота с номинал 2 лева. Добре позната, на една немалка част от нашите съвременници, банкнотата с изобразената гроздоберачка със сигурност навява известна носталгия. Разбира се, за по-младите читатели банкнотата вероятно не е така добре позната, тъй като тя излиза от обращение преди точно 20 години, през 1996 година. Не бива да пропускаме да се запознаем и с историята около създаването на емблематичната банкнота, тъй като тя е съпроводена от няколко любопитни факта. Това е банкнотата, която най-точно може да бъде определена като „народна“. Девойката, която съсредоточено държи натежали чепки грозде, е единственият човек от народа, появявал се върху социалистическа банкнота.
Гроздоберачката всъщност се казва Кина Гърбова и е от Сухиндол. През 1960 г., когато Кина е на 16 години, тя и нейни съученици за изпратени на гроздобер. Там е заснета от фотографа Любомир Чаръкчиев, а запечатаният й образ печели първа награда на изложба в ГДР. Тогава БНБ взима решение точно тази снимка да краси гърба на двата лева. Банкнотата с гроздоберачката има и по-късна емисия от 1974г., която по същество обаче по нищо не се различава от първата.
По-нататъшната история на двулевката е добре позната на всички. През 1999г. и по-късно през 2005г. е емитирана банкнотата, която ежедневно използваме и до днес. Образът на банкнотата е на Св. Паисий Хилендарски. Емисията все още е в обращение, но бъдещето ѝ донякъде е определено. През изминалата 2015 година бе взето решение да започне прехода към въвеждането на металната двулевка, която постепенно да замени хартиената. Металните монети ще могат да запазят състоянието си значително по-дълго време, в сравнение с хартиените, с други думи – те ще имат по-дълъг живот. По-дългият им живот, разбира се, е за сметка на тяхната цена. Металът е по-скъп от хартията и производството на металните 2лв. ще струва повече от производството на хартиените такива. В доклад на БНБ от 2014 година, се посочва че са отделени като негодни почти 4,5 млн. броя банкноти от този номинал, което е над 10% от общия им брой. За сравнение – от 90 млн. броя монети по 1 лв в обръщение през същата година, като негодни са отделени едва 30 хиляди.
Колко струва изсичане на монетите от 2 лева ?
Сумата, която се плати за емисията на 12 млн. бройки метални двулевки е приблизително 9 млн. лева без ДДС¹. Общата сума се формира от цената за производство, борсовата цена на самите метали, от които се изработват монетите, и цената за доставка. Няма официална информация за това колко точно пари за какво ще отидат, а и трудно би могло да се пресметне, тъй като монетата се изработва от 3 метала – мед, никел и цинк в различно съотношение.
12 млн. броя монети по 2 лева правят 24 млн. лева., т.е. за да емитира левове с номинална стойност 24 млн. лева, централната банка ще похарчи 9 млн. лв. В такъв случай, каква ли е била цифрата при хартиените двулиевки? А каква ли е тя, когато материалът е хартия, но номиналът е друг, например 50 или 100 лева? И в този ред на мисли, с какво стойността на хартиена банкнота от 2 лева е повече от тази на 100 лева? Ще спрем с разсъжденията до тук, за да не се отклоняваме от темата, но за справка бихме ви напомнили за един термин от икономиката наречен сеньораж ².
Промяната на формата и дизайна на банкнотата не е единствената еволюция, през която преминава двулевката. Преди всичко трябва да обърнем внимание на това от каква полза е била банкнотата за нас в течение на годините, т.е. каква е била нейната покупателна способност. Това се определя основно от инфлацията – явление, при което се покачват цените на потребителските стоки, т.е. покупателната стойност на валутата намалява. Подобно на всички останали валути в последните години, този процес не подминава и лева. Нека се спрем и разгледаме какво се случва с валутите, в това число и лева, след премахването на златния стандарт в САЩ през 1971 г. След това събитие парите спират да бъдат обезпечавани с нещо реално, което от своя страна дава възможност на държавите да печатат нови и нови пари, с които да успяват да стимулират икономиките си. Макар и в краткосрочен план това да изглежда като добро решение, то няма абсолютно никакъв фундамент да бъде такова и в дългосрочна перспектива. Ние сами бихме могли да си дадем сметка през каква „еволюция“ преминава българският лев, а и всички фиатни валути в годините след премахването на златния стандарт.
Може би знаете или сте чували разкази от ваши близки какво е можело да се купи с банкнотата с изобразената гроздоберачка и да го сравните с това, което днес можем да си купим с банкнотата, върху която стои Паисий Хилендарски. Номиналът и при двете е един и същ – 2 лева, но покупателната стойност тогава и сега е коренно различна. Именно тук стигаме и до един от основните икономически закони – законът, който гласи, че един лев днес е повече отколкото един лев утре.
Заключение
Еволюцията на двулевката, която бе разгледана в първата част на статията, безспорно е интересна и вълнуваща. Интригуващо е да се проследи как се изменя дизайнът на дадена банкнота през годините. Важното обаче е да се проследи какво стои зад дадената банкнота в течение на годините. Именно това е еволюцията, на която по-скоро трябва да обърнем внимание. историята показва какво се случва с двата лева след засилването на инфлацията в следствие на премахването на златния стандарт. Няма как банкнотите, които престават да бъдат обезпечени с нещо реално и които започват да се печатат във все по-големи количества, да запазят своята стойност в дългосрочен план. Преминаването към метална двулевка в никакъв случай не означава, че тя ще бъде обезпечена по някакъв начин. По същество, това е просто една смяна на дизайна, която няма влияние върху реалната стойност на двулевката. Най-подходяща в случая е поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава – не“. Mоже би в момента, в който металната двулевка окончателно смени хартиената, ние вече няма да можем да си купим с нея това, което днес успяваме.
Цветомир Николов - Златен вестник Тавекс
[1] Данни от capital.bg
[2] Сеньораж – печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията.
