През последните седмици банковият сектор на България е динамичен. Преди две седмици Българската народна банка (БНБ) постави КТБ под специален надзор, а в петък от Първа инвестиционна банка съобщиха, че клиенти на институцията са изтеглили ликвидност за 800 млн. лв.
Логично възниква въпросът какво ще се случи с тези пари.
КТБ бе известна с разплащателните си сметки, носещи между 8 и 9% годишна лихва. Лихвите от 8,25% по известния „Депозит+“ и почти 9% по депозита 4Х4 обаче вероятно ще останат в историята, след като БНБ има право да намали лихвите по депозитите в КТБ до средния пазарен процент по депозитите, който е едва 1,69% за депозитите в лева със срок между 1 ден и 1 месец през май 2014 г.
Плановете на множество спестители ще бъдат нарушени, като те няма да получат очакваната доходност, при това необлагаема, защото разплащателните сметки не се облагат с данък лихва. Колкото и да има(ше) притеснения за главницата, основно притеснение на вложителите, е „къде ще намерим годишна лихва от 5-6-7-8-9% по разплащателна сметка оттук насетне“.
Вложителите в КТБ определено бяха търсещите висока доходност, иначе нямаше да са там. Нищо чудно да я потърсят отново. Става дума за 4,5 млрд. лв. от физически лица към 31 март 2014 г. Това е колосална сума - между 5 и 10% от общия размер на депозитите в банковата ни система.
Ако тези средства се насочат към депозити, те ще понижат лихвите по депозитите още повече поради предлагането. Ако Оманският фонд или ВТБ (като акционери) подкрепят КТБ, то това също би довело до намаление на лихвите от текущите максимални 8-9%. Ако Българската банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете се окажат спасителите на КТБ, те също едва ли ще са щастливи да дават лихва от 8-9% годишно на депозантите, при положение, че могат да осигурят много по-евтин ресурс. Всички пътища, като че ли водят към по-ниски лихви по депозитите.
Парите от високодоходните депозити, както и изтеглените от ПИБ средства, може да се вложат, например, на разплащателна сметка в друга банка при 1-2% годишно или на 18-месечен депозит от 5,5% (без да можеш да разполагаш с парите си без да загубиш лихвата). Все доста нискодоходни алтернативи.
Който е склонен на по-висок риск обаче, ще потърси друго място за парите си. Бегъл поглед на възможностите за инвестиции на тези средства включва имотния и капиталовия пазари. На БФБ-София се търгуват редица дивидентни акции, които носят дивидентна доходност от около 5%. Освен това има и възможност за капиталова печалба .... или загуба. Който от депозантите на КТБ разбира от акции, определено ще разгледа какво се предлага на БФБ-София, пред алтернативата да получава 1-2% по разплащателна сметка.
Част от парите могат да се насочат към жилищния пазар, като апартаментите в София могат да носят 3-4-5% годишна доходност, в зависимост от покупната цена и потенциалът за отдаване под наем. Земеделската земя е друга алтернатива. Цената на земеделската земя в Добруджа се счита, че е около 1 500 лв., а носи рента от около 100 лв. на година или около 6% годишна доходност. Отново има риск от понижение в цената на земята и/или рентата, но и шанс за повишаването им.
Земята в другите райони на Северна България може да се купи на цени между 800 и 1 200 лв. и може да носи рента от 40 до 60 лв. на декар или около 5% годишна доходност. В зависимост от способността да се търсят добри сделки, земя може да се купи и при 10% рентна доходност, но за това трябва да си и късметлия, и специалист. Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа, за инвестиции, за депозити и кредити.
Източник: Investor.bg
