Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Май 27, 2014

В медийната шумотевица покрай визитата на Путин в Китай, подписването на договора за газопровода "Силата на Сибир" и руските доставки на ултрамодерни противоракетни системи и изтребители, плановете за сътрудничество на двете велики сили в Черно море останаха на заден план. Но се очертава те да имат изключително значение за развитието на региона. И България изглежда обречена да извлече сериозни ползи от това. Освен ако, разбира се, не направи невъзможното и не пропилее шансовете си с глупаво натягане пред Брюксел и Вашингтон.

Въпреки декларираната преориентация на Кремъл на изток, ЕС си остава основният енергиен пазар на Русия, а Черно море - една от двете приоритетни магистрали към Европа. Прословутият газопровод "Силата на Сибир" с трите клона до Североизточен Китай ще има капацитет под две трети от този на "Южен поток".

Руското присъствие

на Черно море се разшири драматично с присъединяването на Крим. На 17 май "Ню Йорк таймс" писа, че във водите около Крим има подводни залежи на въглеводороди за "трилиони долари". Москва оповести и създаването на специална икономическа зона в Крим по подобие на Калининград. В същото време, въпреки вълненията в ЕС и САЩ, Китай мълчаливо призна присъединяването на полуострова към Русия. При посещението на Путин Пекин потвърди стратегическите си инвестиционни намерения за Крим, договорени през миналата и в началото на тази година с бившия украински президент Янукович. Опровергани бяха предположенията, че присъединяването на Крим е удар на Москва срещу Пекин. Напротив, с необмислените си реакции Западът тласна Русия и Китай към дълготрайно сближаване.

През септември 2013 г. китайският президент Си Дзинпин огласи план за икономическа зона "Копринен път" с нов транспортен коридор, който да направи превозите от Китай за Европа по море по-евтини. При сегашното добро състояние на руско-китайските отношения, проблемите на Китай с ислямистите в Синцзян и нестабилността на Югозападна Азия е логично голямата част от трафика да минава през руска (и казахска) територия, а не през Средна Азия, Иран и Турция.

Това се потвърждава от факта, че западният терминал на "Копринения път" се предвижда да бъде в Крим и да включва

огромно ново пристанище

на стойност три милиарда долара, с дълбочина 25 м, т.е. и за най-големи контейнеровози, и с годишен капацитет 140 млн. тона. Това е към сто пъти сегашния оборот на пристанище Варна. Очертава се, както прогнозираше и Световната банка още преди световната финансова криза от 2007-2008 г., през това десетилетие Черно море да стане най-бързорастящият регион в света в областта на морските и специално на контейнерните превози.

В Крим ще бъде съсредоточен огромен поток стоки, превозвани по железници от Източна Азия и Русия за Европа, като значителна част от последните ще бъдат пренасочени от сегашните морски превози през Сингапур и Суецкия канал, а също и трафик от Средна Азия. Заради украинската криза Румъния побърза да се нареди в челото на антируските сили в Източна Европа. И един от приоритетните портали, през който този търговски поток ще навлиза в ЕС, трябва да бъде в България.

Още с огласяването на проекта за "Южен поток" през 2007 г. стана ясно, че маршрутът на този газопровод се очертава като политически приоритетен за Русия и като ос на бъдещ транспортен и инвестиционен коридор към южния фланг на ЕС. Сега България трябва да впрегне целия си потенциал на традиционно добрите си връзки с Русия и Китай, за да си осигури максимални инвестиции в съпътстваща инфраструктура и обработваща промишленост по трасетата на транспортните потоци. Другата цел, която трябва да си поставим, са добри условия за износ на български стоки и участие на български фирми в големите проекти около Крим.

Още към лятото на 2009 г. Варна имаше амбициозни планове за ново пристанищно строителство и индустриални инвестиции по кейовете по 44-километровото вътрешно крайбрежие и в непосредственото им задземие. Сред тях фигурираха и руски, и китайски проекти - говореше се за голям завод на КамАЗ във Варна за износ в целия ЕС и за няколко китайски промишлени обекта в индустриалната зона "Варна-запад". Мисля, че ГЕРБ умишлено тури кръст на всички тези проекти. И това не може да няма непосредствено отношение към факта, че морската столица изригна в най-многолюдните протести през февруари 2013 г., довели и до падането на правителството на Борисов.

Впрочем руско-китайският товаропоток може да е толкова голям, че да има предостатъчно бизнес за всички български и румънски пристанища. Това ще изисква още небивало развитие на жп линии, автомобилни пътища, на дунавските пристанища и друга инфраструктура.

Търговските връзки с Русия, земите на север от Черно море, са били жизненоважни за развитието на Варна и днешна Източна България поне от седем хиляди години насам. Във Варненския халколитен некропол от 4750 г. пр.н.е. бяха намерени едни от най-старите доказателства за древно корабоплаване. Метали, произведени в ковачницата на селището, са открити чак в делтата на Волга. В търговията е участвала цяла днешна Източна България - изнасяна е сол от Провадия, медните руди са добивани от Средна гора в Старозагорско, от Източните Родопи. Златото, най-старото обработено в света, намерено в такова количество - повече от всички

други известни находки

от петото хилядолетие пр.н.е., взети заедно - е от пясъците на Камчия.

Руско-китайските проекти в Крим са най-сериозният шанс пред българската реиндустриализация. Широко приета вече като лозунг в САЩ и отскоро и в ЕС, реиндустриализацията е стратегически важна и за създаване на заетост, по-високоплатени работни места и преодоляване на другите тежки икономически и социални проблеми. Тя е шанс за подобряване структурата на износа и намаляване на външнотърговския дефицит, за укрепване суверенитета и отбранителната способност на страната. Овехтелите плашила на пазарния фундаментализъм и русофобията трябва просто да бъдат забравени.

Сбърканата и провалена антируска политика на сегашното ръководство на ЕС създава изгодна ситуация за България. И тя може да се възползва с малко усилия. Нужни са мъжество и бързи реакции.

*Авторът е доктор по философия от БАН и магистър по бизнес администрация от Калифорнийския университет. Бил е делегат на България в ООН и консул в Ню Йорк. Редактор в медии от нов тип в Ню Йорк. В интернет форумите у нас е известен като Чичо Фичо.

 

Източник: Money.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив