В българското законодателство са уредени няколко случая, при които собственик на имот е задължен да допусне до имота си едно длъжностно лице. Касае се не за отделен случай, а за принципно положение, свързано с ограничаване правото на собственост, за да могат да се осъществят обществено необходими дейности.
С разпоредбата на чл.194 от Закона за устройство на територията се създава възможност за осигуряване достъп в един недвижим имот на длъжностни лица, когато това е необходимо за изпълнение на служебни задачи във връзка с мероприятия по териториалното устройство.
„Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията.” (чл.194,ал.1 от ЗУТ). свободен достъп се осигурява до поземлени имоти, отделни сгради и самостоятелни обекти в жилищни сгради, като достъпа следва да се осигури не само от собственика, но и от обитателите.
Съгласно ал.2 „ Собствениците на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи).” Това задължение трябва да тежи и върху наемателите, ползвателите, арендаторите, т.е. върху всички обитатели, въпреки, че те не са изброени изрично в ал.2.
Достъпът до чуждия имот се осигурява въз основа на заповед на кмета на общината или началника на ДНСК. В изпълнение на това задължение, отразено в конкретна заповед от съответните длъжностни лица , свободния достъп трябва да бъде осигурен от собственика или обитателите на имота. При отказ изпълнението на заповедта се осигурява принудително по административен ред, включително и със съдействието на полицията, съгласно ал.3 на чл.194.
След изпълнението на работите, възложени с посочената заповед, лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички причинени вреди. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява парично за нанесените вреди. Определянето на размера на обезщетението се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Решението на комисията се съобщава на правоимащия , който може да го обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
