Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Дек 17, 2013

Коледните и новогодишните празници са свързани с покупка на подаръци за близки, приятели и роднини. По това време на годината се увеличават чувствително трансакциите, извършени с електронни платежни инструменти (дебитна или кредитна карта). Това е и времето, в което потребителите се възползват от всички удобства, които предлага пазаруването без да се плаща в брой. Основно предимство при покупки с картата е, че  не се носят големи суми в брой, както и възможността за ползване на гратисен период* при кредитните карти. За жалост, обаче могат да възникнат и злоупотреби при тези видове разплащания. В практиката най-често се злоупотребява с парите по сметката ни при плащане на стоки и услуги в Интернет, както и при покупки на стоки и услуги. Не са рядкост злоупотребите и при теглене на пари в брой от банкомат.

Настоящият материал има за цел да предостави основни съвети за потребителите за това как да се предпазим от злоупотреби с картата, като част от съвместната образователна кампания на MoitePari.bg и Банка ДСК.
   
Как можем да се предпазим от злоупотреби?

Начините да се предпазим от злоупотреби при извършване на трансакции в Интернет и ползване банкомати са следните:
• внимателно следете точно с каква сума давате съгласието си да се завери сметката;
• ползване на т.нар. „виртуални карти ”, които още от 2006 г. са на българския банков пазар;
• честа смяна на паролата за достъп до Интернет банкирането на банката, в която имаме сметка, с цел както защита на всички сметки, така и защита на достъпа до виртуалната карта:
• ползване на 3D парола при пазаруване  в Интернет, която служи за допълнителна идентификация на картодържателя
• използване на услугата „SMS уведомяване”
• редовно проверяване на онлайн сметките (поне веднъж месечно);
• редовно проверяване на разпечатките за трансакциите, които банката издава, с цел сверка на това дали преводите са легитимни;
• избягвайте да предоставяте всякаква лична и финансова информация по и-мейл, дори и на финансовата институция, в която имате сметка/ и;
• следете за физически следи от наранявания и други следи, които биха могли да предизвикат съмнение при употреба на банкомат;
• опитвайте да избягвайте използването банкомати, които са във видимо недобро състояние (външен вид) или пък поставени на безлюдни места;
• ползване на доброволна застраховка срещу злоупотреби с картата;
• следете за допълнително монтирани устройства към банкомата;
• поставяйте ръката си плътно към клавиатурата на банкомата, когато въвеждате своя ПИН код.

Това са само една малка част от всички процедури, които е добре да спазваме, за да не станем жертва на злоупотреба с парични средства. Особен интерес, обаче представляват виртуалните карти. За пръв път този продукт беше въведен на българския банков пазар през 2006 г. от Банка ДСК, като от 2010 г. започна да се предлага и от други банки. Тези карти предварително се зареждат  с определена сума до размера на предвидените трансакции, като обикновено зареждането се извършва директно чрез Интернет банкирането на банката.  При остатък на средства след извършване на покупката, парите веднага могат да бъдат прехвърлени в друга сметка на клиента и по този начин се избягва значително риска от злоупотреби с картата при извършване на покупки в Интернет, тъй като ако случайно някой се сдобие незаконно с нейния номер, то плащането няма да бъде извършено, защото в картата няма да има средства.. Разходите за тази услуга могат да бъдат под формата на годишна такса, определена от банката – издател.

Банка ДСК например предлага два вида виртуални карти – Virtual Visa и Virtual MasterCard. Основно предимство на тези карти е, че за разлика от обикновените дебитни карти с тях може да се разплащате и в някои сайтове, които приемат само кредитни карти. Банка ДСК не удържа такси за издаването и поддържане на виртуалните карти.

Друг често срещан начин недобронамерени лица да злоупотребят със суми по сметка или карта са чрез т.нар. „e-mail фишинг” измами. Тук недобросъвестните лица разпращат електронни писма, в които се претендира, че са изпратени от банката, в която имаме сметка или карта. В тези мейли Ви подканват да предоставите пароли, банкови сметки, потребителски имена, ЕГН и други данни. НЕ ПРЕДОСТАВЯЙТЕ секретната информация свързана с Вашата карта (ПИН на картата, номер на банковата карта, срок на валидност или CVVCVC) по телефон, e -mail или друг начин, дори на лице представило се за служител на банката. Тази информация не е необходима на банката и служител на банката няма да поиска от Вас тази информация при никакви обстоятелства.. ПИН кода или пък паролите за достъп до онлайн сметките е информация, която се използва единствено за Ваши лични цели. Често, за да изглеждат още по-убедителни се поставя препратка, водеща към измамен интернет сайт на банката, направен да изглежда точно както официалния. В случай, че получите подобен мейл незабавно уведомете другата заинтересована страна – банката или съответната картова организация.

Ако не ви се налага да извършвате преводи превантивна и крайна мярка срещу злоупотреба с парични средства по онлайн сметката е използването на т.нар. „пасивно банкиране”. За разлика от активното, тук нямате право да извършвате плащания, а само да наблюдавате салдото и движенията по сметката. В случай, че желаете да пазарувате в Интернет  комбинацията от пасивно банкиране и виртуална карта би могла да се окаже подходяща комбинация. Честата смяна на паролата за достъп също е мярка срещу злоупотреба с парични средства по онлайн сметката.
    
Все пак, ако станем жертва на злоупотреба с паричните ни средства, първото, което трябва да се предприеме е да се уведоми другата заинтересована страна и в частност банката. Така например при неправомерно източване на карта най-важно е да се докаже пред издателя й, че картата е използвана неправомерно. Често разпознаването на хората на видеозаписите от камерите на банкоматите е невъзможно. Не може да се установи и дали трансакциите са извършени с истински или с подправен платежен инструмент. Реално е много трудно понякога да се докаже самата злоупотреба. Според Закон за платежните услуги и платежните системи при неразрешени платежни операции банката възстановява суми, ако те надвишават 300 лв. (Чл.58 ал.1). За това пък обаче голяма част от банките предлагат застраховка, покриваща щетите при евентуална злоупотреба с картата. Така застраховката покрива тези 300 лв., за които законодателството вменява на картодържателя да понесе самоучастието. Наблюденията ни показват, че тези застраховки са предлагат от доста банки, като цената в най-скъпия вариант на застраховката е около 3-4 лв. месечно.
 
Като заключение бихме искали да апелираме към проявяване на по-висока бдителност при употребата на електронни платежни инструменти по време на празниците. Спазването на посочените по-горе начини са една добра превенция срещу злоупотреба с картата.

* Гратисен период - фиксиран календарен брой, през които върху усвоената сума не се начислява лихва.

 

Автор:
Десислава Николова
Анализатор "Потребителски финанси"
MoitePari.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

време
  
трансакциите
  
извършени
  
електронни
  
платежни
  
инструменти
  

карта

  
потребителите
  
предлага
  
брой
  
основно
  
предимство
  
покупки
  

картата

  
суми
  
ползване
  
гратисен
  

карти

  
обаче
  
могат
  
злоупотреби
  
парите
  
сметката
  
стоки
  
услуги
  
интернет
  
предпазим
  
част
  
банка
  
извършване
  
трансакции
  
банкомати
  
следете
  
сума
  
2006
  
българския
  
банков
  
смяна
  
паролата
  
достъп
  
банкирането
  

банката

  
имаме
  
сметка
  
защита
  
сметки
  
редовно
  
проверяване
  
онлайн
  
сметките
  
месечно
  
дали
  
избягвайте
  
информация
  
дори
  
следи
  
други
  
използването
  
застраховка
  
срещу
  
станем
  
жертва
  
злоупотреба
  
парични
  
средства
  
виртуалните
  
банки
  
определена
  
чрез
  
начин
  
номер
  
например
  
virtual
  
разлика
  
често
  
лица
  
потребителски
  
служител
  
случай
  
другата
  
заинтересована
  
страна
  
извършвате
  
мярка
  
неправомерно
  
докаже
  
платежните
  
предлагат
  
застраховката
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив