Да си спестим проблеми при продажба на имот

Всеки продавач на имот иска да си осигури максимална защита и спокойствие по време на сделката.  За тази цел е важно да е добре запознат с реда и процедурите, за да не се превърне в неволен нарушител на закона. Преди години например нямаше проблем заплащането да стане в брой, дори за големите суми. Сега обаче това е различно.

купувачът трябва да плати по банков път, ако продажната цена е над 10 000 лева, информира адвокат Милена Миткова. Няма значение дали неговите пари са в банкова сметка или не. Но плащане „на ръка“ над гореспоменатата сума е недопустимо.

Първо двете страни отиват при нотариус и подписват нотариалния акт. В него се описва, че парите ще бъдат платени в същия ден по банков път. След това се отива в банката и купувачът превежда парите.

В основанието за плащане се описва за какво е сумата – продажна цена за конкретния имот. После продавачът или се обажда на нотариуса, или се връща в кантората му, за да потвърди плащането. Едва тогава нотариусът пуска нотариалния акт за вписване, уверява юристът.

Преди финализиране на сделката е абсолютно задължително продавачът да сключи предварителен договор с купувача, твърди е брокер Антон Илиев. В договора се описват всички подробности и стъпки по сделката. Най-важната част от предварителния договор е фиксирането на продажната цена и капарото/задатъка, който продавачът трябва да получи, преди да отиде при нотариус.

Предварителният договор е необходим в случай, че купувачът реши да преведе по-малка сума от договорената в деня на нотариалното прехвърляне. Ако страните са се договорили само устно, това е напълно възможен сценарий. Затова предварителният договор не е за подценяване, убеден е брокерът.

Ако купувачът не спази писмените договорки, продавачът има право да задържи капарото. С него до известна степен ще компенсира загубеното време в преговори. Но ако няма нищо „черно на бяло“, тогава отива при нотариус да продаде имота си на човек, който му е дал само „честната си дума“. А дали ще я изпълни, ще се разбере след излизането от нотариалната кантора. Особено ако прехвърлянето стане на данъчна оценка, а не на реалната продажна цена.