Зелена градина на покрива на блока? Това е обичайна гледка в Париж. Притежателите на апартамент с градина могат да засаждат каквото пожелаят – от цветя до дървета. Жилищната сграда е истинска радост за окото и се превръща в едно райско кътче в големия и шумен град.
Терасата-покрив обаче е скъпо удоволствие, подчертава брокер Владимир Йосифов от „Бряг имоти“. Затова всеки, който купува апартамент с подобна екстра, е добре да се подготви за големи отговорности и съответните разходи.
Във френската столица например има традиции в притежанието и поддръжката на зелени покриви и хората спазват точно изискванията. Когато терасата на жилище е част от покрива, през определен период от време се прави смяна на защитата.
Ремонтът се плаща солидарно от собственика на апартамента и от Етажната собственост – синдика (управителя на сградата). Синдикът плаща новата асфалтова заливка (на всеки 30 години), а собствениците на терасата-покрив плащат почистването, ремонта на скарата и смяна на плочките (на всеки 10 години).
Защитата на терасите не се прави както е в България – с плочки и некачествен цимент. В Париж се прави специална защита на сградата и апартаментите на съседите от влага, дъжд и сняг.
Над плочата има слоеве качествен асфалт. А преди да се залее с асфалт, се изгражда конструкция – скара, която да поддържа плочки с размер 50/50 см. Плочките, които се поставят върху скарата, са с различен цвят и качество.
Плочките за тераси трябва да са много здрави, защото е важно да издържат десетки години и може да не се сменят дори при няколко заливки с нов асфалт. Те не са залепени, а са поставени върху скарата свободно.
Терасите-покриви в Париж са засадени с дървета и храсти, тревни и цветни площи. Има тонове пръст, които трябва да се поливат редовно. Това изисква поливане с маркуч и има много вода, затова е задължително да има олуци, които да я поемат.
На няколко години собственикът е длъжен да почиства под плочките – листа, клонки, части от корени, цветчета, пера и черупки от яйца на птици, остатъци от храна на домашния любимец и др. Това е необходимо, за да не се задръстват олуците на терасата.
На тераси, върху чиято площ има цели градини с десетки тонове пръст и истински дървета, не се слагат плочки, а друга настилка, одобрена от синдика. Всъщност нищо не може да се направи без разрешението на фирмата-управител на сградата.
Застраховките са задължителни и ако не са спазени изискванията, не може да се застрахова такова жилище. Което скоро води до дело със синдика/съседи и може да доведе до загуба на имота.
Собственикът на терасата и застрахователят на апартамента носят отговорността за здравината на асфалтовото покритие и определят през колко години трябва да се прави ново покритие. Целият риск остава за тяхна сметка.
Но крайния резултат си заслужава положените усилия. Парижани имат възможността да се наслаждават на красотата на природата в уюта на своя дом. Дали някой ден и в България ще можем да се радваме на такива приказни зелени кътчета върху блоковете? Само времето ще покаже.
