По време на брака е възможно единият от съпрузите да изтегли кредит за покупка на имот. Хубавото е, че има начин съпругът, който не е длъжник, да застрахова имуществото си в случай на принудителна публична продан поради неплащане на задълженията от страна на другия съпруг.
личната собственост върху конкретни имоти, придобити по време на брака, има отношение към отговорността на съпруга-длъжник към неговите кредитори, обяснява адвокат Антоанета Ненова.
Ако имуществото, придобито по време на брака, се притежава в законен режим на общност (СИО), кредиторите на съпруга-длъжник могат да насочат принудително изпълнение срещу ½ идеална част от общото имущество и да се удовлетворят от продажбата на тази част.
Такива случаи се срещат много често в практиката, като последиците са възникване на съсобственост между съпруга-недлъжник и трето лице – купувача от публичната продан.
Уговорено ли е обаче, че даден имот е лична собственост на съпруга-недлъжник, срещу този имот не може да се насочи принудително изпълнение за дългове на съпруга-длъжник. За да породи действие такава уговорка, е необходимо брачният договор да е сключен преди възникване на задълженията към кредиторите, а не впоследствие.
Важно е да се знае, че с брачен договор не могат да се правят завещателни разпореждания, нито да се уговарят дялове от наследството, които биха получили преживелият съпруг или наследниците по закон след смъртта на някой от съпрузите.
Изрична разпоредба в този смисъл е тази на чл.38 ал.3 от СК, гласяща: „Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт”. Наследствените отношения между наследниците се уреждат от Закона за наследството.
С брачния договор може да се уговаря и разумен размер на издръжката, дължима в случай на прекратяване на брака.
Договорът може да се изменя по реда за сключването му. Изменение ще е необходимо, когато страните са пропуснали да уговорят някой имуществен въпрос или когато възникнат нови обстоятелства, налагащи изменението.
Брачните договори се прекратяват при прекратяване на брака. Могат и да се развалят по съдебен ред по иск на всеки от съпрузите.
Освен брачен договор Семейният кодекс предвижда и друга възможност за обособяване на лична собственост върху имотите, придобити от съпрузите по време на брака. Става дума за режима на разделност, който съпрузите по заварен брак могат да изберат като подпишат декларация за избор на режим на разделност пред нотариус.
Заверената декларация за избор на режим на разделност се представя пред органите по гражданското състояние в общината и се отразява в акта за граждански брак.
Процедурата е по-евтина, отколкото сключването на брачен договор, но не урежда всички имуществени отношения между съпрузите. От датата на вписване на избрания режим на разделност, имуществото, придобито на името на някой от съпрузите се счита за негова лична собственост.
На настоящия етап и особено при заварените бракове не се наблюдава голяма активност по отношение избора на договорен или режим на разделност. Тези режими имат много предимства, като основните са внасяне на яснота в имуществените отношения между съпрузите и избягване на бъдещи спорове при евентуално прекратяване на брака.
