В своята практика брокерите на недвижими имоти, строителите и собствениците на имоти понякога се сблъскват с ограничение, познато като сервитут. Освен като информация за съответни отстояния, определени обикновено със законови и подзаконови нормативни актове, много често на боравещите с тази материя е необходим и цялостен поглед върху сервитута като правен институт.
Сервитутът е едно от няколкото ограничени вещни права, познати на българското законодателство, наред с правото на строеж (т.нар. суперфиция) и правото на ползване. Нормативната уредба на института сервитут се съдържа в редица законови и подзаконови актове, сред които Законът за собствеността (ЗС), Законът за водите, Законът за енергетиката, Законът за устройство на територията (ЗУТ), Законът за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), Правилникът за прилагане на Закона за горите, Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти.
Понякога недвижимите имоти не могат да бъдат ефективно ползвани, без за това да се осигури достъп или друго подобно улеснение от съседен имот. При покупка на имот новият собственик ще се окаже обвързан с учредените сервитутни права, които са от категорията на вещните тежести и фигурират в удостоверенията за тежести на имота. Между другото сервитутите задължително се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Всичко това идва да покаже, че при покупка на недвижими имоти е важно да се извършва проверка за наличие на сервитути, за да няма неприятни изненади. Видно е, че практическото приложение на сервитутите е много голямо, както за частноправните отношенията, свързани със собствеността върху недвижимите имоти, така и за публичноправни отношения.
източник: imotidesk.com
