Както коренното население, така и множеството гости на Париж вече са привикнали с една особена гледка – тази на просещите момчета и момичета от Румъния и България от ромски произход.
Каква е разликата между двете етнически групи от най-новите държави-членки на ЕС?
Истината е, че българските роми са живяли по-свободно в бита си у нас. Това си личи дори по обиталищата в паркове и дворове на фабрики, стадиони и складове, където те живеят. Може лесно да се познае кои бърлоги са на румънски роми и кои бараки са на българските цигани.
България е по-скоро малка държава и родните ромчета са ходили по няколко години на училище в някои случаи. Някои от тях дори поназнайват 300-500 думи на френски, които да им помогнат във франция. Произношението им е недобро, но, знаейки, че трябва да се ошлайфат, те говорят, усмихват се и постоянно се упражняват. Българските роми, най-общо казано, се стараят. Дори тези, които крадат, пак се стараят - защото във франция им харесва. За част от българските цигани има шанс да се установят във франция и децата им да станат граждани там.
Румънските роми мълчат през почти цялото време. Една от причините за това мълчание е фактът, че не знаят езика, често не стигат дори и до десетина думи, с които да могат да се ориентират в града. Те рядко полагат усилия за по-дълго установяване и не се стремят към по-добро статукво на живот. По наблюденията ми, те просто се интегрират по-трудно, липсва им хъса, и като цяло са по-назад от нашенските роми по европейската пътека.
Българските цигани са добри крадци. Много поколения са обучавани и много от "учителите" са били на гастрол в чужбина. Крадците ни крадат незабелязано и не всяват страх в душите на парижани и туристи. За много от ограбените не е ясно дали не са загубили парите си и кога е станало това.
За разлика от тях, румънските им „колеги“ систематично тормозят туристите от години. Крайъгълен камък за това е навикът на местното население, както и на голяма част от туристите да се хранят на тротоара. Това е стара френска традиция, която страната е удържала и в най-тежки времена по време на Втората световна война. Дори в условия на окупация, французите са пиели своето кафе и са закусвали, обядвали и вечеряли на външните маси на заведенията.
По мнението ми, туризмът е основополагащ за френската индустрия, и всеки, който я застрашава, трябва да бъде наказван и изгонен. Особено имайки предвид, че само в Париж в момента гравитират между 1,2 и 1,5 милиона посетители.
От скоро време румънските роми са открили нов начин за тормоз над френските гости и граждани. Децата, доскоро просещи с предлагане на снимки за закупуване, вече крадат каквото могат от масите на туристите и парижаните. Малки момчета, най-често около 6-8-годишна възраст минават покрай по-известните заведения, оглеждат се и поставят снимка на масата. Щом извършат това, те бързо заграбват телефон, портфейл, чанта, цигари, или каквото видят и им се струва ценно, и бягат надалеч. Те имат „охрана“ от други момченца, а жените, които изпълняват ролята на „супервайзъри“ следят внимателно развитието на ситуацията отстрани.
Аз лично видях с очите си как на Шанз-Елизе туристи бяха ограбени. Преспокойно, ако внимавам, мога да снимам и някои от тези събития, но това не е моя задача в никакъв случай. Може би е по-скоро задача на българското посолство и българското правителство, които трябва да пазят реномето на достойните роми във франция и да отсяват крадците от тях.
Някои от българските роми стоят пред магазините за хранителни стоки и помагат на възрастни французи да занесат продуктите си до входа на кооперацията. Други пък рисуват на Montmartre! Въобще, дейността на някои от тях е само на крачка от наемането на български циганки за домашни помощници – както например са португалките.
Интересен факт е, че португалките също са неграмотни и не знаят френски език. Пазарувайки за домовете, в които работят, те често носят етикети и по този начин се ориентират какво точно трябва да закупят.
Чудя се, дали това е целта на френското правителство и президента на страната Франсоа Оланд?
Ако пет хиляди български жени започнат да готвят или да почистват френски домакинства, цената на тази услуга ще падне и кризата ще се понася по-лесно от французите. Българското посолство, например, може да намери стотина жени, които да бъдат обучени за домашни помощници. Работещите в мисията ни във франция могат да помагат като доверят на роми да почистват жилищата им. Според мен проблемът е доста важен и зависи чисто и просто от самите нас да се организираме по най-бързия начин.
Ромските лидери са длъжни да отделят пари за обучение в България на циганки, които желаят да заживеят в Европа като пълноценни граждани. Търсенето на добровлци е много повратно – семейства с добро домакинство, които ще приемат в редиците си и ще обучават жените от ромските махали. Сътрудничеството на политици и водещи фигури, гарантиращи коректното поведение на трудещите се, също е важно.
Наистина – не е трудно. И зависи не от друг, а от нас.
Ако пропуснем този шанс, тази роля преспокойно ще се поеме от ромите от Балтийските държави, например. А сравнение с румънските си колеги, българските роми са далеч по-сръчни и разполагащи с квалификациите да основат един добър пазар на услуги.
Владимир Йосифов , BriagNews,
Щрихи от франция | Лято 2012
Снимки: Владимир Йосифов
