Услугата „управление на имот“ – кога и защо да я използваме?

Управлението на недвижим имот включва широк кръг от дейности, свързани с начина на ползване, стопанисване и поддръжка на даден имот. Това означава да се намери най-доброто ползване на имота и след това той да бъде приведен във вид, подходящ за тази дейност, обяснява консултант Емилия Иванова. Следва осигуряване на заетост (наематели), поддръжка, счетоводно и данъчно обслужване. Услугата обикновено се използва от хора, които се намират в друго населено място и нямат възможност да стопанисват сами имота си.

Страните по договора са възложител и изпълнител. Възложителят упълномощава изпълнителя да извършва дейности по управление на съответния имот. Тези дейности включват: осигуряване на наематели, подписване на договори за наем от името и за сметка на собственика; събиране месечния наем и превеждането му по банков път на собственика; заплащане на режийните разходи, годишни данъци и такси; посещения и контрол на общото състояние на имота; почистване и текуща поддръжка на имота; представляване на собственика пред институции и общи събрания на етажната собственост; застраховка на имот.

Договорите за управление по принцип са дългосрочни и включват част или всичко от гореизброеното. Възнаграждението за фирмата-управител може да се формира по няколко начина: като твърда сума, като процент или и двете. То трябва да се определи според обема на възложените управленски действия. Цената на услугата „управление на имот“ варира между 8 и 10% от размера на месечния наем, уточнява адвокат Милена Миткова. Но някои агенции имат и по-високи такси.

Управлението касае абсолютно всичко, което е необходимо, за да бъде имотът в приветлив вид и добро състояние, допълва брокер Емилиян Кърчев. По този начин се държи бързо ликвидната стойност и не на последно място - ако мениджмънтът е на ниво, се изкарват прилични доходи. Наемането на фирма за управление на имот е целесъобразно за имоти с наем над 300 евро на месец. В противен случай не е изгодно, смята брокер Кристина Найденова.

Възможно е в някои по-малки градове да няма фирма за управление на имоти или пък тя да е недобросъвестна, предупреждава консултант Енчо Коринов. При това положение той препоръчва собственикът да упълномощи свой роднина (или човек, на когото има доверие) в града да отдава имота му под наем, да получава от негово име наема, да контролира наемателите, да поддържа имота, когато е свободен. За тази дейност упълномощеното лице може да получава заплащане или друга полза, договорена лично със собственика на имота.

Управлението на имот може да бъде възложено и на брокер, но това се регламентира с допълнителен договор между собственик-наемодател и брокер-посредник срещу съответното възнаграждение. При този вариант не може да се говори за взаимоотношения хазяин-наемател, тъй като реално наемателят няма почти никакви отношения с хазяина, а обсъжда всички проблеми с брокера, който управлява имота. Наемателят се чувства много по-комфортно и по-удовлетворен от професионалното обслужване, което му се предлага, споделя от личен опит брокер Ивелин Косев. Тази практика обаче засега не е широко разпространена в България.