Съгласно семейния кодекс има три вида имуществени отношения – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим.

 - Законов режим на общност е режима, при който съпрузите не са избрали режим на имуществени отношения – т.е. липсва брачен договор и придобитите по време на брака имоти, апартаменти и всякакъв вид недвижим имот принадлежат на двамата независимо кой е записан като купувач в нотариалния акт.Личното имущество – движими вещи, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение вещни права, както и вещни права придобити от съпруг-търговец са на този, който ги е придобил преди или по време на брак.

Разпореждането с недвижими имоти, които са общо имущество става и от двамата съпрузи собственици. Съгласно чл. 24, ал.4, „Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.”

Когато имотът е общ за двамата съпрузи, при изповядване на сделка за покупко-продажба трябва да присъстват и двамата пред нотариуса. Необходимо е да се предоставят всички необходими документи доказващи собствеността.

Ако имот – жилище, апартамент е лична собственост на единя съпруг, при покупко-продажба на имота е нужно съгласието на другия, ако двамата нямат друго жилище.

По време на брака съпрузите могат да прекратят режима на семейна съпружеска имуществена общност  чрез режим на разделност или сключат брачен договор, с което да уредят собствеността на жилища, апартаменти, ателиета, парцели и друг вид недвижими имоти.

 - Законов режим на разделност е режима, при който правата върху недвижими имоти са лично притежание на този, който ги е придобил. Важно е да се отбележи, че при разпореждане с недвижим имот – продажба на апартамент, се прилага чл.26 от Семейния кодекс. Необходимо е да се иска съгласието на другия съпруг ако двамата нямат друго общо жилище или всеки поотделно няма друг апартамент.

 - брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

Брачен договор може да се сключи както при сключване на брака, така и по време на брак. В договора се определят правата и частта на собственост, която всеки има преди брака, по време на сключването му, която ще има след това.

Когато с брачен договор се прехвърля право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, той се заверява нотариално от нотариус, в чийто район е имота.

Важно е да се отбележи, че брачният договор не може съдържа и урежда само правата върху един имот. За да е брачен договорът, вътре трябва да фигурират  и отговорностите относно издръжката на децата, родителските права и въобще всички клаузи по отношение на Семейния кодекс.

Понякога собствениците на един имот може да не могат да се разберат относно поделянето на апартамента или парцела, или друг общ имот. Тогава се стига до делба.

Съдебната делба понякога се оказва трудна и неприятна мисия отнемаща доста нерви и време на собствениците. Обикновенно при наследствени имоти с много собственици или  когато има съпружеска имуществена общност и обща фирма на съпрузите казусите по подялба са сложни и не винаги много приятни.

Подава се писмена искова молба към съответния  районен съд, където се намира имота.

Необходимо е да е ясно кои са всички собственици на имота, техните адреси. Подготвя се копие от исковата молба, което се отправя до всички собственици. Следва процедурата по делба на недвижимия имот.