На този етап в България не очакваме подобен спад на цените на имотите. А и пазарът продължава да се движи в съзвучие с тенденциите от 2018 г., макар и увеличаването на цените да е забавено, интересът към закупуване на имоти не е спаднал.
Има пренасищане в наемния пазар. Лек спад се отчита само в наемните нива на бизнес и търговски площи. За разлика от тях жилищният пазар все още задържа ценовите нива, но времето, необходимо да се отдаде един имот под наем, се увеличава. Като цяло в Европа се забелязва тенденция за намаляване на процента на доходност от инвестиция в недвижим имот. Това е резултат от намаляването на наемните нива при продължаващ ръст на цените на имотите.
Притеснителен е фактът, че ЕЦБ, която дирижира лихвените проценти по кредити и депозити, има намерение не да покачва лихвените проценти, както беше заявено преди две години, а да продължи да ги сваля. Ако това се случи, лихвените проценти по депозитите ще станат отрицателни. Това ще е още една причина хората да вадят пари от банките и да се търси къде ги инвестират, защото пазенето в банка ще струва пари. А най-лесното място за влагане е недвижимият имот. Освен че съхранява стойността на парите в дългосрочен план, той има потенциала да носи и допълнителна доходност - по-висока от тази в банките. Така продължаващият спад на лихвените проценти на централно европейско ниво може да инжектира допълнително имотния пазар, т.е. да продължи изкуствено да го ускорява и по-специално в жилищния сегмент.
В дългосрочен план това би довело до по-негативен сценарий около 2021-2022 г., отколкото се очаква в момента. Тогава вече ще говорим за балон. Специално за България – демографският проблем расте. Потокът от хора към столицата се засилва, а обезлюдяването на други населени места се увеличава. Затова споменатите пазарни промени ще се отразяват по различен начин по територията на страната. Те ще засегнат най-много онези населени места, в които има пренасищане на пазара от имоти и недостатъчно купувачи или наематели за тях.