Комфортът е водещ за стойността на жилищните сгради

Доц. д-р инж. Ивайло Банов, председател на секция „Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло- и газоснабдяване” в КИИП и преподавател по климатизация на въздуха в ТУ- София.

Как ОВК инсталациите биха могли да повишат стойността на жилищните сгради?
- Комфортът е водещ за стойността на една жилищна сграда, което означава наличие на отоплителна и вентилационна инсталация. За добрия микроклимат са важни най-вече температурата и качеството на въздуха, като определящ фактор е осигуряването на пресен въздух, т.е. въздухообмен - постъпване на пресен въздух, наситен с кислород, и отвеждане на отработения въздух. В тази връзка стои въпросът доколко обществото ни е готово да понесе инвестиции в такива системи. Затова мнението на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) е, че постигането на подходящ климатичен комфорт в жилищата се базира и до известна степен на политическа воля.

Какви са технологичните възможности за постигане на добър микроклимат в едно жилище?
- Един от вариантите за поддържането на подходящ микроклимат е изграждането на централна отоплителна инсталация с възможност за отчитане на потреблението поотделно за всяко жилище при многофамилни сгради или по консуматори, а не на база на разпределители, както са повечето съществуващи сгради с ТЕЦ в момента. С монтирането на топломери за всеки дом се създава предпоставка за  коректно отчитане на индивидуално потребената енергия за отопление, охлаждане или битова вода. Този тип инсталации са задължителни при проектиране на нови сгради, като се използват разпределителни табла с вградени топломери, изнесени на стълбищата.
Проблемът е при старите жилища, където има вертикално разпределение на енергията. Шансът да се въведат промени за хоризонтално разположение на тръбопроводите е свързано с по-голяма инвестиция за ремонт. Средствата за самата отоплителна инсталация не са много, като могат да се използват и съществуващите отоплителни тела. Например за средно голямо жилище (апартамент) дължината на тръбната инфраструктура е не повече от 20 - 30 метра. Разходите се формират от избора на тръби, фитинги (разпределители), етажно разпределително табло и топломер.
Принципно тръбите биха могли да се прокарат през стените и вратите, но всяко минаване на топлинния поток във вертикала води до обезвъздушаване и проблеми при експлоатацията на отоплителната система.
Въпреки всичко централизираното топлоснабдяване е  предпочитан вариант  за отопление.

Каква е ролята на съвременните технологии за отопление и вентилация?
-Част от тях са термопомпените  инсталации, които се използват както за отопление, така и за производство на топла вода.  Обикновено термопомите се използват, за да извличат топлина от въздуха, водата или почвата. За да работи в термопомпен режим една  система, се използва студопроизводството за охлаждане, а мощността на кондензатора - за отопление.
В момента на пазара има богат избор от термопомпени инсталации, които са приложими не само за еднофамилни къщи.
Пример за приложение на централни климатични инсталации са системите с директно изпарение/кондензация на хладилния агент, познати с търговски наименования на някои производители - VRV (VRF) и други системи. Възможността на тези системи е да захранят до стотици помещения с височина между 30 и 50 метра, което е приблизително една 10-етажна сграда. Новите технологии позволяват тези машини да работят ефективно и при ниски температури. Те дават добър коефициент на трансформация при отопление (COP). Това означава, че ако ползваме единица електрическа енергия за работа на машината, печелим три или четири единици топлинна енергия.
Част от съвременните технологии са базирани на възобновяемите източници на енергия за отопление и охлаждане - геотермална вода, подпочвени води и енергията, акумулирана в почвата (чрез вграждане на серпентина в еднометровия слой). Приложението на системите с възобновяема енергия е най-вече в еднофамилни къщи, като потенциалът им за приложение е ограничен  като площ. Тези инсталации са енергийноефективни, но са свързани с редица усложнения и допълнителни инвестиции.
Отоплението с газ е друга алтернатива, приложима в места сизградена газоразпределителна  инфраструктура.
В еднофамилни сгради през зимата все повече навлизат и  котлите или каминитe с екологично гориво - пелети, дървен чипс и биомаса, като в зависимост от обема на жилището и избраната инсталация  се постига добър комфорт с различно количество гориво.

Доколко инвеститорите са склонни да прилагат съвременно оборудване с цел по-висок стандарт и цена за жилищата?
- Зависи от целите, които си поставят инвеститорите. При луксозните сгради се влагат повече средства. За жилищни кооперации или комплекси би могло да се използват гореспоменатите VRV, VRF  и други подобни системи. Те ще подобрят енергийната ефективност на сградите и същевременно ще  повишават себестойността им.
Може би в бъдеще, когато се взима решение за проектиране и изграждане на една жилищна сграда, ще се намесва и застрахователна компания, след като предварително са предприети мерки за безопасност, охрана, пожарна безопасност и автоматизирано управление.

В момента има програма за саниране на стари сгради. Трябва ли енергийното  обновяване на домовете да включва подмяна на ОВК системите?
-Когато говорим за саниране, се има предвид най-вече изолация на фасадата, смяна на дограмата и подмяна на ВиК тръбна инфраструктура. Но сградата е жив организъм и не може някои неща да се ремонтират, а други да останат във вида си отпреди 20 или 30 години. Вследствие подмяната на дограмата и санирането се натрупва влага в помещенията, която започва да се движи от среда с по-високо влагосъдържание (помещението) към такава с по-ниско съдържание на влага - околната среда, като минава през строителната конструкция. Тази влагасе разделя на химически свързана, като част от химическата структура на материала, но има и несвързана влага. При минусови температури несвързаната влага замръзва, повишава своя обем, вследствие на което строителната конструкцията се напуква и ерозира. И този резултат е следствие от нарушения влагостен режим в помещенията.
Наред с това при санирането се губи акумулационната способност на сградата най-вече през преходните сезони – пролет и есен.
Много бих искал параметрите на микроклимата да се разглеждат в по-глобален мащаб, включително и замърсяването на въздуха, особено в случаите на употреба на твърди горива или  централно топлоснабдяване. Отоплението и добрата климатизация не са само половинчати мерки, които често водят до краткотрайни или локални ползи. Необходимо е топлинният и влажностен режим в сградите да се разглежда като цялостен топлообмен в помещенията.

Човек се нуждае от 36 м³/час свеж въздух

Всеки човек отделя средно по 100 грама влага на час, което за няколко обитатели в едно жилище оформя голямо количество в определени моменти. Да не говорим за многофамилна сграда. И цялата тази влага трябва да се поеме от съответната инсталация. Необходимото количество пресен въздух на човек е 36 куб. м на час. В случай, че се пуши в помещението, това количество е 108 куб. метра за час.
Наредба 15 (от 2005 г.) на МРРБ определя техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Но съгласно Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, само отоплението има задължителен характер, а вентилационните и климатични инсталации – пожелателен.


Източник: www.stroitelstvo.info