За пазара на имоти и перспективите пред него в краткосрочен и дългосрочен план разговаряме с Тармо Силд, главен изпълнителен директор на Arco Vara и Arco Real Estate, Естония. Той зае поста през 2012 г. със задача да стабилизира и преструктурира компанията, за да възстанови рентабилността й.
Г-н Силд, как инвеститорите в строителния сектор гледат на посткризисна България на фона на икономическата, политическата и демографската ситуация?
Демографски България не се различава особено от останалите държави от Централна и Източна Европа, където населението намалява заради емиграцията по икономически причини и ниското ниво на раждаемост. Останалото население е концентрирано в градовете, където има повече възможности за работа и разкриване на нови работни места. От тази гледна точка София е добър пример за относително „безопасна“ инвестиционна цел, тъй като градът е по-напред в сравнение с останалата част на страната и демонстрира растеж.
Що се отнася до икономиката, виждаме, че много държави търсят път и свободна ниша в новата глобална икономика. Растежът е нисък и преобладава усещането, че нещо трябва да бъде направено, но никой няма конкретен отговор какво точно е това нещо. Членството в Европейския съюз и еврозоната не е този отговор. Това се вижда в Естония, Латвия и дори във Финландия - причините за и последиците от продажбата на Nokia са доста симптоматични за цялата финландска икономика и поставят нови въпроси не само за това какво финландците трябва да направят, но и къде беше допусната грешка, за да приключи глобалната икономическа приказка. В дългосрочен план всъщност това не е толкова лошо, защото новите решения винаги идват заради недоволството.
Какъв е потенциалът на сектора на имотите да привлече повече инвестиции през следващите години?
Потенциалът е свързан с ръста на населението и с икономическия растеж. Ние имаме най-широк поглед върху пазара на жилищни имоти – растежът му е възможен само като резултат от ръста на новите работни места. Хората трябва да разполагат с пари, за да купят имот и ако парите им не стигат, те се адаптират към текущата ситуация. Пазарът на ваканционни имоти пък е пренаситен, а и има проблем със запасите – парите са вложени в тухли и бетон, но има липсва професионалният подход за използваемостта на този продукт.
На първо място трябва да се справим с наличните запаси преди да внасяме нов продукт на пазара.
На базата на Вашия опит – какви дефицити виждате на жилищния пазар и как те могат да бъдат запълнени?
Има дефицит на качество и енергийна ефективност. Жалко е, когато хората влагат трудно спечелени пари в имоти, които са скъпи за поддръжка, а същевременно се амортизират физически и морално за 10 години.
В последно време бизнесът и политиците говорят за въвеждането на стимули за купувачите на имоти, особено купувачите на първо жилище. Доколко намирате подобни мерки на пазара за оправдани?
Покупката на първият имот трябва да е осъзнат акт на придобиване на качествен актив, чиято стойност няма да се изпари няколко години след сделката. Обществото трудно би се възползвало от изкуствено генериране на ликвидност за определени групи потребители. Това може би е неочаквано изявление точно от човек, който има интерес да продава възможно най-много жилища, но трябва да гледаме на нещата в дългосрочен план.
Държавата трябва преди всичко, чрез регулации и насърчаване на конкуренцията между строителните компании, да работи за стимулиране на качеството на строителството, безопасността, енергийната ефективност. Освен това мисля, че да притежаваш собствено жилище не е просто инвестиция – това поражда и определени задължения. След като сте придобили имот, трябва да го поддържате, да плащате сметки, да се съобразявате със съседите. Така че „лесните“ пари може да станат контрапродуктивни – ако регулациите са слаби, пазарът може да бъде наводнен от неликвидни активи.
Продължават ли да се различават очакванията на купувачите и продавачите за пазара? Какви са наблюденията Ви на пазарите в Балтийските страни и България?
Балтийските страни се различават силно една от друга и има малко точки за сравнение. Това обаче, което е учудващо за българския пазар, е, че има малка разлика в цената на старите и новите апартаменти, включително и жилищата от ерата на социализма. Естествено, има някакво обяснение – новите жилища се продават недовършени и общите части също се калкулират в цената, но разликата все пак е твърде малка. Т. е. - пазарът казва, че старото е също толкова добро, колкото и новото. Пазарът не греши. Пред строителите стои предизвикателството да предлагат нови апартаменти, за които купувачите да са готови да платят повече, отколкото за жилищата, които в момента са на пазара.
През 2012 г. понижихте стойността на активите на компанията в България. Очаквате ли сътресения през тази година?
Не очаквам сътресения за Arco Real Estate Group.
Какъв е обемът на инвестициите на Arco Vara в България и какви са плановете за развитие на компанията в страната?
Активите на компанията към момента надхвърлят 15 млн. евро, но стойността е два пъти по-малка от това, което инвестирахме. Понесохме си загубите, вече имаме опит и ще продължим да развиваме жилищни проекти, както и услуги - посредничество на пазара, оценка и управление на имоти. Виждам потенциал за растеж и печалба, ако работим добре за нашите клиенти.
Как очаквате да продължи възстановяването на пазара на имоти в България в краткосрочен и дългосрочен план?
В краткосрочен план очаквам бавен ръст в големите градове, а в дългосрочен – всичко зависи от икономиката и как тя ще се впише в глобалната икономика. Това е един непрекъснат спектакъл без предварителен сценарий.
Източник: Investor.bg
