- Защо до този момент нямаме мащабна програма за енергийна ефективност, щом всички, поне на думи, я искат?
- И при пътищата беше така - всички искаха магистрали, но нищо не ставаше. Трябва някой да я приоритетизира и да я снабди с работещи механизми – финансови и организационни. Големият проблем на България е именно този - да дефинираме няколко приоритета, да докажем, че са такива, и да се впрегнем да ги изпълним. Примерно в МРРБ ние отговаряме за 13 политики, т.е. имаме 13 приоритета. Но сме достатъчно честни да кажем, че не можем да изпълним всички. Но при пътищата доказваме, че това е приоритет не само на думи, но и на дела.
По същия начин ми се иска да адресираме темата с енергийната ефективност. Това ще бъде много мащабна, милиардна програма...
- Кой трябва да направи това? Енергийната стратегия, приета наскоро, приоритетизира ефективността, но малко на думи.
- Трябва да се фокусираме върху най-елементарното - досега залагахме само на количество, но не и на качество. Ще направим едно "Белене", един "Цанков камък". Продължаваме да инвестираме в нови мощности, но не инвестираме в енергийната ефективност. Искам като министър да обърна мача. Например при санирането на жилища: инвестираме не просто в производство, а в качество на живота - повишаваме комфорта на хората и стойността на имотите им, подобряваме градската среда, създаваме работни места за малки и средни предприятия, а не на огромните строителни компании.
- Не трябва ли да има един орган, който да се занимава с ефективността. Сега тя е разпръсната на много места и когато се намесят енергетиците, от идеите за енергийна ефективност нищо не остава?
- Абсолютно. Те са фокусирани върху количеството и голямото харчене. Цялата идея на това правителство е да има ясна отговорност. Спомнете си, че от три агенции, които се занимаваха с IT нуждите на държавата, направихме една. По същия начин трябва да бъде и сега. Има агенция по енергийна ефективност, има фонд за енергийна ефективност, има фонд "Козлодуй", четири министерства - да бъдат така добри всички да работят заедно.
- Колко би струвала една програма за енергийна ефективност, примерно тази, която е във вашите правомощия - санирането?
- Амбицията ни е голяма. Министерството ни има изключителното преимущество в нещо, което често толкова ни липсва - последователност на действията на различни правителства. Предишният кабинет стартира проект съвместно със ПРООН за саниране на 54 жилища. Те са успели да направят половината. В най-дълбоката криза извадихме 3.8 млн. лева, за да довършим този проект. Така вече имаме пилотен проект, който е доказал своята ефективност. Имаме цифрите, имаме данните, знаем колко точно спестяват тези 1014 семейства, знаем как се подобрява тяхната среда на живот, знаем как те променят собствената си среда и ако щете, стават по-добри комшии. Тези ефекти могат да бъдат постигнати още сега. Сметката показва, че хората спестяват 1220 лв. на година, след като са инвестирали 5000 лв. в санирането на жилищата си. Тези 1220 лв., умножени по 720 хил. семейства, които се очаква да станат потенциални бенефициенти - е това е една милиардна програма, която ще стимулира икономиката.
Още тази година ще приложим модела вече върху 600 сгради. По регионална програма "Регионално развитие" резервирахме ресурс от 80 млн. лева. Сега говорим с банките, говорим с компаниите за комунални услуги, говорим с общините, с Брюксел... Говорихме с министерството на екологията парите от продажбата на CO2 да отидат за тази цел. С Министерството на икономиката и енергетиката за средствата от фонда "Козлодуй" - по-добре за такава реална идея вместо за някой съмнителен екопроект. Министърът на еврофондовете знае, че имаме готова програма и стратегия, и той трябва да намери начин да я подкрепя. Планът ни е до края на март да има първи варианти за модел и след това до 15 юни да сме окончателно готови и да стартираме с тези 600 сгради.
- Защото тогава финансовите институции не са много заинтересувани в момента, ако възвращаемостта е гарантирана?
- Защото трябват три неща - сигурни стимули, заинтересувани мениджъри и много говорене за смисъла от това.
Интелигентни държави като Австрия и Германия казват така - инвестирайте в енергийна ефективност, направете бъдещите АЕЦ ненужни. Държавата ще ви бъде благодарна, тъй като няма да инвестира в тези мощности, като насреща ще ви върне част от данъците. По този начин министерството на финансите в тези държави не само подпомагат ефективността, но и насърчават плащането на данъци, защото хората знаят, че ще им върнат част от парите. Този списък от стимули трябва да бъде много дълъг.
Второто е мениджърите. Те могат да бъдат банките, компаниите за комунални услуги, могат да бъдат и общините, както и други институции, които ние ще определим до 15 юни. Мениджърите ще получават такса за това, но ако имат интерес да си разширят бизнеса, те могат да помогнат на програмата и без пари. Примерно една топлофикация има интерес да организира процеса по санирането безплатно, за да може да върне обратно част от клиентите си. Банките пък могат да го управляват с идеята, че след това ще спечелят от заемите, които отпускат.
И накрая, на всички трябва е ясно какъв е големият смисъл от това, което правим. Смисълът не е просто да вземем 300 млн. от фонд "Козлодуй" и да инвестираме в количество. Или да продадем емисиите CO2 и да ги дадем за някоя креативна форма за проекти за енергийна ефективност. За съжаление думичката "зелени", дали технологии, инвестиции или икономика, доста е девалвирала. За това искаме много ясно да адресираме нещата. Без да имаме енергийна ефективност, за каква зелена икономика изобщо си говорим. За това да не залитаме в големи и модерни проекти, дайте да видим какво работи в държавата.