Банкови зомбита, нереални оценки и недалновидни регулации парализират пазара на имоти в САЩ
Централен планови комитет осакати пазара на имоти, за да „спаси“ своя основен електорат – банките. Това пише в своя блог Of two minds авторът и коментатор Чарлс Хю Смит.
Ако бяхте председател на Централен планови комитет – организацията, която да контролира цялата икономика – и ви натоварят със задачата да парализирате пазара на имоти, ето какви стъпки е добре да предприемете:
1. Задушете пазара и банковия сектор чрез „банкови зомбита“.
Според автора Федералният резерв създава банкови зомбита по един лесен начин – като помага на изпадналите в несъстоятелност банки да оцелеят в една безсмъртна надпревара. Подпомогнати с „безплатни пари“ от Фед и с либерални регулации, на тези банки не се налага да спазват пазарните стандарти. Те могат да водят бутафорно счетоводство и да използват всякакъв вид нерегламентирани трикове.
Банковите зомбита нямат стимул да продават проблемните си активи на търг, тъй като ако пазарът разкрие цената на въпросните имоти, тяхната несъстоятелност ще излезе на показ. Ако целият портфейл на банката бъде предложен на търг или просто неговата стойност излезе на яве, то тогава банката ще трябва директно да затвори.
Вместо това техните проблемни имоти задръстват пазара необявени и непродадени за неопределено време и чакат оценките да се завърнат на балонизираните нива от 2006 г., когато банките ще могат да ги „разтоварят“ без загуба.
Тъй като оценките обаче не са на тези нива, милиони имоти биват скрити от пазара. Този „сив инвентар“ е добре познат – десетки хиляди души живеят без наем и без ипотека в имоти, към които банките все още не са предявили претенции. Това е и причината никой да няма доверие, че дъното се вижда на хоризонта. А доверието не би могло да бъде възстановено докато пазарът не се изчисти от въпросни инвентар, което би спомогнало за достигането на истинско, устойчиво дъно.
Това разрушено доверие разклаща устоите на зелия пазар. Банковите зомбита водят до „зомби оценки“. Кой може да гарантира, че оценките на имотите няма да се понижат след като сивият инвентар накрая излезе на пазара?
Изкуственото поддържане на живота на банковите зомбита чрез нереални оценки и сив инвентар от изоставени жилища с просрочени ипотеки води до още едно последствие: самите банки също нямат доверие, че цените няма да се понижат още повече, което прави безсмислено да рискуват още капитал чрез отпускането на нови ипотеки.
2. Накарайте Фед да изкупи токсични ипотеки за 1 трлн. долара
Ако тези ипотеки бяха толкова изгодни, тогава защо не ги изкупиха частни инвеститори? Именно: те бяха вмирисан отпадък, до който нито един частен инвеститор не би се доближил, освен ако не му бъде предложен за жълти стотинки, които биха довели до фалит за много банки. Фалитът обаче е недопустим в икономика, управлявана от шуро-баджанашка капиталистическа върхушка.
По този начин на пазара му бе отнета възможността сам да установи цената на всички тези ипотечни кредити, което на практика унищожи частния ипотечен пазар. Буквално 99% от всички ипотеки в САЩ са гарантирани от държавата.
3. Понижете лихвите, при които банките заемат от Фед до 0% и плащайте лихва на банките за всички капитали, депозирани във Фед
Бих искал и ние като потребители да имаме тази възможност, нали? Бихме могли да заемем 1 млрд. долара от Фед при нулева лихва и след това да ги вложим на депозит отново във Фед и да точим безрискова лихва.
Ефектът на нулевата лихва за пазара на имоти обаче е друг. При такива ниски лихви, наред с ниската цена на кредитния ресурс за банките, пада и рентабилността от техните продукти. Защо да рискуват да залагат още капитал при такива ниски нива на възвръщаемост?
В крайна сметка какъв е смисълът банката да отпуска ипотека от 300 хил. долара за имот, който струва 400 хил. долара, чиято цена после ще падне до 300 хил. долара и собственикът няма да може да си обслужва кредита? Банката би загубила пари, а и не може да си позволи да изгуби още чрез продажба на имота на търг.
По-добре да избягва изцяло ипотечния пазар като отказва повечето кандидатури за заем като рискови. А предвид високото ниво на задлъжнялост на повечето домакинства, те най-вероятно наистина са рискови.
4. Подкрепете жилищния пазар с кредити за рискови купувачи при 3% самоучастие
Това създава нов сегмент от готови купувачи. Тъй като правителството гарантира всички кредити, голям брой кандидати могат да отговорят на условията, а в крайна сметка тяхното участие в риска е само няколко хиляди долара. Това означава, че дори да се откажат от имота и ипотеката, загубата няма да е много болезнена, особено ако на кредитора са му необходими няколко години преди да отнеме имота.
Крайният ефект от отпускането на субсидирани кредити за високорискови купувачи е, че на пазара се заражда още едно ниво на несигурност, тъй като тези купувачи масово се отказват от ипотеките си, изнасяйки обратно на пазара инвентар, който току-що е бил усвоен.
5. Натоварете младите със студентски заеми, отговарящи на тежестта на ипотечните кредити
Това ще гарантира, че мнозинството от кандидат-купувачите на първи дом няма да отговорят на изискванията за ипотека за покупка на жилища – те вече са обременени със студентски заеми.
Онези малцина щастливци, които се сдобият с високоплатена работа, ще могат да получат ипотека едва тогава, когато косите им се прошарят, а повечето никога няма да могат да получат, тъй като са били „погребани“ със студентски кредити, които не могат да не обслужват, пише авторът.
И така, нека проверим кои от горните критерии покриват нашите власти за централна планова политика: едно, две, три, четири, пет – перфектна оценка. Те правят всичко възможно да осакатят пазара на имот.
Дали им пука? Разбира се, че не. Единствената цел е банковите зомбита да се поддържат живи, без значение каква е тяхната цена за страната. Страхотна работа, Бен, Барак, Тими и останалите в бандата на Комитета.
Благодарение на вашата политика пазарът на имоти никога няма да се освободи и в резултат на това здравословното му състояние никога няма да се възстанови.
Източник: Of two minds - Чарлс Хю Смит
