Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Статии

Добави коментар

Апр 25, 2013

Коментари: 1

Годината е 2023-а. В столицата на Република България живеят, работят и пребивават близо 3 млн. души. Това е почти половината население на страната.

В София животът не е толкова лош дори и за европейските стандарти. Доходите са 75% от средните в ЕС и градът привлича дори млади образовани жители на южните европейски държави. Третият лъч на метрото е построен и се планира изграждането на подземен ринг.

Столицата расте на север и продължава да страда от недостатъците на всеки голям град, задръствания и трафик. След като два от най-старите панелни блока се срутват, започва принудително изселване на цели квартали и напълно задължително саниране.

Вихри се жилищна криза. В парламента популистки партии за пореден път обсъждат въвеждането на софийско жителство. Това прогнозира във водещата си статия днес вестник "Труд".

Към два милиона души живеят във Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и останалите областни градове. Мрежата от магистрали, свързваща големите градове и границите на страната, най-сетне е построена, но старите им участъци са постоянно в ремонт. Извън тях и малкото туристически маршрути, за придвижване по пътищата са нужни офроуд машини.

Селата са обезлюдени. Тук-там в тях оцеляват малки групи от пенсионери, които в цялата страна са към 3 милиона, и експати, предимно англичани и руснаци. От близо 3000 британци към 2013 г., в България са останали по-малко от една трета. На останалите им е омръзнало къщите им да бъдат ограбвани всеки път, когато напуснат за малко пасторално-идиличните си имоти.

Същото се случва и със селските къщи на пенсионерите. В някога цъфтящите от живот села в Тракия и Добруджа от къщите е взето всичко, което може да донесе приходи, а растителността превзема улиците и събаря оградите на дворовете. Това се отразява добре единствено на големите арендатори.

Комасацията на земята почти се е случила по естествен път. 20 големи земеделски производители притежават или наемат близо 80% от земята. Дори и те имат проблеми с прибирането на реколтата, която изчезва нощем.

В страната има няколко големи индустриални парка, в които работят все по-малко българи. В хайтек фабриките местното население е заменено предимно от азиатци. Въпреки над 25-те процента безработица, образованите кадри продължават да заминават на запад.

Повечето безработни са поне трето поколение, ако не практически, то поне функционално неграмотни. Цели области, предимно в планините, където няма достатъчно сняг за зимните курорти, са обезлюдени, както и почти цяла Северозападна България.

Последните проучвания сочат, че над 1 милион български граждани в провинцията, без да броим градските гета, реално нямат достъп до образование, здравна помощ и социални услуги. Страната е в състояние на национална катастрофа. “София изяде България”, крещят заглавията на малкото останали вестници.

Всичко това е фикция, базирана на статистически данни и тенденции. Това е лош сценарий за бъдещето, но далеч не е най-лошият възможен, а дори леко оптимистичен.

Според статистическите данни, в Европейския съюз няма друга толкова социално географски фрагментирана държава. Пет от шестте български района за планиране са в последната десетка с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. Северозападният район е с 28% от средния БВП за ЕС, Северният централен - с 30%, Южният централен - с 30%.

Те заемат последните три места в класацията, а Югоизточният и Североизточният район са съответно с 36% и 37%. Единствено Югозападният район, в който е София, е доста нагоре в класацията на ЕС със 73% БВП от средния за ЕС.

За да се преодолее това, явно е нужна национална политика за социален инженеринг, нещо, което се прави от близо столетие във Великобритания и другите “бели” държави. Едната от мерките е преместването на цели държавни институции в по-бедни региони.

Няколкото централи на данъчни служби на кралицата са физически разположени далече от Лондон, а островният КАТ е в Суонси. Намеренията на бившия финансов министър Симеон Дянков да премести агенция “Митници” в Русе се приеха обаче на нож у нас.

Русе все пак е един от големите градове. Преместването на само 500 високообразовани служители или наемането на това число в един малък град със сигурност би го възродило, а 500 души на трудовата борса в София са нищо.

Истинските стимули за отваряне на работни места в затъващи общини и държавната подкрепа за инфраструктурата там също са мощен инструмент.

Няма какво да се лъжем - голямата част от социално отритнатите граждани на България са роми. Те са и по-голямата част от необразованите трайно безработни, който няма как да си намерят препитание.

В същото време те са и здравно, и сексуално неграмотни, поради което явлението “деца раждат деца” се среща в България средно шест пъти по-често, отколкото в която и да е друга европейска държава.

Тук се заформя един омагьосан кръг, в който, дори и да имат желание, децата на тези хора не могат да се образоват. Причините са бедност и ограничен достъп до качествено образование - къде по географски принцип, къде заради ниско ниво на достъпните им училища.

Това пък води обратните физически сили в политиката и избуяване на расизма и демагогията, дори в парламента. Така дори образованите роми, сред които има дипломати, юристи, хирурзи и т.н., не могат да си намерят работа и да послужат като добър пример за общността си.

Ако този омагьосан кръг не бъде прекъснат, наистина ни очаква срив в цялата система, пълен блокаж на институциите и икономиката.

Това ни очаква и ако следващите управляващи, които и да са те, не се сетят, че София не е България.


Източник: www.profit.bg

 
 

Добави коментар

 

Коментари: (1)

Анонимен потребител Апр 27, 2013  

+1

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив