Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Блогове

Добави коментар

Май 17, 2012

Лошият длъжник = българин с гръцки манталитетГръцкият манталитет на по-висок стандарт на живот от доходите е типичен и за българи със сравнително добър социален статус. Това е заключението на Асоциацията на колекторските къщи у нас. Обикновено това са хора, които искат да запазят навиците и харчовете от предкризисния период, но замразените им заплати не го позволяват. Често бавенето на трудовите възнаграждения и загубата на работата се превръщат в основите причини хората да не могат да обслужват заеми за придобивки, които са си позволили преди кризата. За кои дългове българинът винаги намира пари и за кои „забравя" или отлага за неопределен период?

Често, когато говорим за просрочени задължения на обикновените хора, си представяме бакалския тефтер и натрупаните сметки на чести клиенти за хляб и мляко. Това е профилът на бедния длъжник, който не знае дали ще има пари за следващите два дни или до края на месеца. Оказва се обаче, че у нас все по-трайно се появява и друг длъжник – образован, не богат, но с добра работа и добър социален статус.

Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските къщи, уточни, че обикновено лошите длъжници са мъже на възраст между 40 и 50 години. Те или имат малък собствен бизнес, или пък са на средна управленска позиция. „Именно за тези хора е трудно да се откажат от стандарта, постигнат преди кризата", категорична е Миткова.

Длъжникът от средната класа живее „на ръба"

Според Райна Миткова всяко финансово сътресение за тези хора, които се опитват да поддържат стария си начин на живот, но с по-малко средства, създава сериозна опасност от задлъжняване. Това може да бъде дори болест на някои от членовете на семейството и нуждата да се платят еднократно извънредни пари за лекарства.

На въпрос дали не е логично именно хората, които имат собствен бизнес или са на управленска позиция да могат да се справят по-добре и със семейния бюджет, Миткова отговори: „И ние смятахме така, но се оказа, че тези хора имат, както колегите казват, гръцки манталитет. Живеят с разходи, които са по-големи от доходите им". За много от тях заплатите са замръзнали на нивата си от преди три години, но в момента с получаваните от тях доходи могат да се купят много по-малко неща, отколкото тогава.

Преди кризата профилът на длъжника е бил много по-различен – на млад човек, дори студент, който е склонен да плати за луксозна стока или услуга, която не отговаря на възможностите му. Сега обаче младите хора са по-внимателни в харчовете си от т. нар. средна класа.

Винаги плащаме ипотеката, но „забравяме" за цифровата телевизия

Според Димитринка Гринко от асоциацията все повече хората се отказват и от услуги, които не могат да се определят като луксозни, но вече създават тежест за семейния бюджет. Най-важно за хората е да погасят вноската за ипотечния си кредит, въпреки че това може да е за сметка на парите за потребителския кредит или кредитната карта, коментира Гринко. По думите й – при комуналните услуги първо се плаща сметката за ток, защото го спират много бързо при евентуално забавено плащане. При парното поведението на хората е различно, защото някои от тях имат лошо отношение към този вид услуга и отказват да я плащат заради убежденията си, а не заради липса на възможност.

Общият принцип е, че колкото по-малко необходима е услугата, толкова повече се просрочва плащането. Например забавят се вноските за интернет и цифрова телевизия.

На Нова година – без дългове

Според Райна Миткова пикът в събираемостта на дълговете идва винаги през декември, защото това е в манталитета на българите да започнат новата година „на чисто". Разбира се, това явление може да се обясни с бонуси или 13-та заплата, която позволява на хората да погасят задълженията си. През летните месеци също има сравнително висока събираемост, тъй като сезонната работа позволява на хората с нетрайни доходи да погасят поне част от просрочията си.

Повечето хора правят всичко възможно, за да погасят задълженията си в срок или ако закъсняват, гледат това да е максимално рядко, показа проверка на Дарик. Не винаги обаче това е възможно. „Дали успявам да платя всичко в срок? А кой успява?", бе лаконичната реакция на минувач в столицата. Млада жена пък обясни, че понякога просрочва вноските си към банката, въпреки че знае, че „това е най-страшното". Друга дама е категорична, че нито тя, нито някой от близките й забавят плащания, защото имат работа и се справят. Млад мъж пък признава, че понякога бави погасяването на дълговете си, когато се окаже, че парите не му стигат. Въпреки че не му бавят заплатата, понякога паричните потоци не отговарят на очакванията му и затова се налага малко забавяне. Друг мъж пък твърди, че бави плащания, само ако е забравил за крайния срок или изобщо не е знаел за него.

Подобно е и твърдението на млада жена. Тя плаща всичко по интернет, с изключение на парното. Ако се окаже, че известието й не е получено, тя забравя да плати сметката си към топлофикация.

Длъжник: Нямам кредитна карта, имам пералня

Експертите са категорични, че когато се стигне до събиране на вземания, за всеки длъжник се изработва специален план за погасяване на дълга му. Заемът от приятели е често срещан начин за решаване на краткосрочни проблеми. Райна Миткова разказа, че един от най-интересните случаи, с който се е сблъскала, е на сервитьорка, която си е купила солариум. След като е закъсняла с вноските и казусът е стигнал до колекторска фирма, момичето е върнало уреда и е намерило начин да погаси лихвите и неустойките за просрочието си.

Често потребителите изобщо не знаят какъв е видът на кредитния продукт, който получават, за да си купят техника например. „Често се натъкваме на случаи, в които длъжниците казват: „Аз нямам кредитна карта, имам пералня", коментира Райна Миткова. По думите й тези случаи са все по-малко.

Експертите съветват, ако не сме сигурни какъв продукт ни се предлага в банката или от лизинговата къща, да не подписваме договори. Независимо дали договорът е сключен в магазин или в банков клон, той носи със себе си задължения за потребителя. И още един съвет от експертите: по-добре да се откажем от услуги или стоки, които не са ни жизнено необходими в този момент, отколкото да рискуваме да просрочим задълженията си.

Едина анализ на dariknews.bg

© снимка: Sofia Photo Agency, архив

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

манталитет
  
живот
  
доходите
  
сравнително
  
добър
  
социален
  
статус
  
асоциацията
  
колекторските
  
къщи
  
обикновено
  

хора

  
харчовете
  
период
  
често
  

хората

  

могат

  
преди
  
кризата
  
винаги
  
пари
  
често
  
задължения
  
профилът
  
длъжник
  
знае
  
дали
  
обаче
  
работа
  

миткова

  
години
  

имат

  
собствен
  
бизнес
  
средна
  
управленска
  
позиция
  
категорична
  
класа
  
според
  

райна

  
начин
  

по-малко

  
дори
  
някои
  
на
  
справят
  
по-добре
  
семейния
  
бюджет
  
казват
  
доходи
  
купят
  
отколкото
  
млад
  
плати
  
услуга
  
гринко
  
отказват
  
услуги
  

погасят

  
кредит
  
въпреки
  
парите
  
карта
  
коментира
  
думите
  
плаща
  
сметката
  
парното
  
просрочва
  
например
  
забавят
  
вноските
  
интернет
  
година
  
дълговете
  
обясни
  
позволява
  
задълженията
  
възможно
  
срок
  
млада
  
жена
  
понякога
  
банката
  
плащания
  
бави
  
окаже
  
изобщо
  
кредитна
  
експертите
  
случаи
  
продукт
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив