Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Интервюта

Добави коментар

Апр 22, 2013

Арх. Серафимов, как приемате наградата „Личност на годината в строителният бранш“?

Приемам я с изненада и радост разбира се. Признание е за труд и възможности на един човек, и един екип. С изненада я приемам, защото въпреки, че архитектурата е водеща в строителния бранш, не е обичайно архитект да взима награда за личност на годината в бранша. Заради стечение на обстоятелствата, нагласа у хората, нагласа в бизнеса, все още, в повечето случаи, на архитектурата и на архитектите се гледа някак като на необходимо зло. Ако си припомните някой произведения в литературата или киното, архитекта винаги е носител на не съвсем лицеприятни качества - малко мошеник, малко самовлюбен нарцис - това е свързано в известна степен с нагласата в обществото. Аз съм с убеждение, че на архитектите не се гледа с необходимото уважение, но за това сме си виновни и ние. В този смисъл казвам, че съм изненадан. Приятно изненадан! На никого не е неприятно да бъде похвален, потупан по рамото, да бъде признат. Може би плот на това конкретно признание е един комплекс за Alpha Bank, в който има добро съчетание на красива сграда с добро изпълнение или дългогодишната ми работа в областта на архитектурата.

Какво Ви струваше изминалата година?

Аз вече 45 годни съм зад чертожната маса и изминалата година не е много по-различна от всички останали. Различава я кризата, за която всички говорят и заради която хората излизат да протестират по улиците. Кризата най-силно рефлектира върху строителството, от там и върху проектирането, а ние се занимаваме само с проектиране. През своя дълъг път съм се убедил, че един архитект не трябва да се занимава със строителство, защото в даден момент започва да си работи срещу професията. Трябва да остане проектант, да бъде отделен от строежа, за да може да контролира изпълнението. В момента, в който функциите на строител и проектант се омешат, идва страшния удар на парите, защото опита да се намалят разходите за реализация, обикновено става за сметка на качеството. Архитектурата е изкуство и то от най-висша категория. Докато при други изкуства, автора сам създава произведенията си, при нашето го поверяваме в ръцете на други хора, за които то не е изкуство, а реализация.  

Другият голям проблем, който влияе върху архитектурата е отражението на народопсихологията на българина в нея. Той не може да осъзнае, че е собственик на това, което е вътре в апартамента му и няма право да влияе върху сградата като цяло, защото тя принадлежи на обществото. Когато минаваме покрай една сграда не трябва да я възприемаме като сбор от 40 души, които живеят там, заради различно боядисаните или остъклени балкони. Трябва да я възприемаме като едно. Когато сте някъде в чужбина и си казвате това е един хубав град, причината е в сградите и инфраструктурата, които виждате там. Града е като един човек, ако нервите му не са съвсем добре и той не е съвсем нормален. Тук може да намерите едни прекрасни сгради, най-хубавите сгради на света, но когато те са в една мръсна, отвратителна обстановка не може да ги възприемете нормално.

Архитекта е като диригент на оркестър. Може да не е най-добрият цигулар, да има по-добри цигулари, но без него оркестърът е едно нищо, защото сбора от 10 супер професионалисти не прави оркестър, а сградата е един оркестър.     

Връщаме се на Централното Управление на Alpha Bank България, за което бяхте номиниран. Какво Ви водеше при проектирането й?

Ще кажа нещо, което ще прозвучи странно, но за мен еднакво важно е дали ще проектирам за вас гараж или централното управление на банка. Аз се отнасям с еднакво уважение към работата си. Ако ви правя гараж, за вас той ще бъде толкова важен, колкото централното управление на Алфабанк за Алфабанк. Няма никаква разлика, просто мащабите и предназначението са различни. Alpha Bank е един много особен обект, на първо място заради своето местоположение – едно от последните най-желани места в София - на главния булевард „Цариградско шосе“. Наоколо се издигат сгради, които от доста време са познати на хората, а след като дълги години живеете в една среда и изведнъж дойде нашественик, той е задължен да запази своето достойнство и да се отнесе с уважение към средата, на която е стъпил. Рамката на зеленото пространство, което съществува там, от една страна е хотел Плиска - една прекрасна сграда, а в другия край е Алфабанк. В този смисъл, средата окозва много сериозно влияние върху сградата, както и сградата върху средата. Алфабанк е особен случай за нас и защото там, за малко пъти в нашата практика, срещнахме един много интелигентен инвеститор – знаеше какво иска, отнасяше се с необходимото уважение към работата на архитектите при спазване на финансова дисциплина.

Ако в нашата област някой ви каже, че е седнал и на първата скица е направил една сграда, лъже. Много често една сграда се постига още от първия път, но непрофесионално и некоректно е отношението към професията, ако не пробваш дали неможе по-добре и чак тогава разбираш, че още от първият път си отцелил.

Ще изброите ли някои от сградите, по които сте работил?

Ние с моята съпруга имаме три деца и пет внука, и горе-долу знаем качествата, и недостатъците на всички, но неможем да кажем кого обичаме повече. Със сградите е същото.

Сградата на Нова телевизия, която започнаха малко да променят, е една добра сграда според мен. В района на летището има две офис сгради с хотел „Хилтън“, който спряха поради финансови причини. Има една много хубава жилищна сграда на „Будапеща“, болница „Токуда“ стана сравнително добра сграда, спортната зала в Русе, която за момента спряха пак заради пари. Имам много малки сгради, няколко вили извън София, които се получиха много красиви и от които съм много доволен. Имам много други сгради разбира се, те са много диаметрално противоположни и няма да съм честен, ако кажа, че някоя харесвам повече. Но някак си, хората възприемат мащабната сграда за по-голямо архитектурно постижение, а не е така.

В последните години се говори за екостроителство. Доколко "зелено" е вашето студио?

Последните години в пространство върлуват едни такива словосъчетания като „устойчиво развитие“, „зелено строителство“, а по-точно трябва да се употребява термина „енергоспестяващо проектиране и строителство“, защото това е същината. Когато сложиш в сградата една топлоизолация например, плод на великата химия, никой не пита и не проверява какво съдържа, и колко вредни вещества отделя в природата. Ако можехме да строим големите сгради с кирпич, те щяха да бъдат истински екологични и зелени. За съжаление, с този материал, може да направим едноетажна сграда, най-много двуетажна. Кирпичените къщи са с дебели стени, лятно време държат хладна, зимно време се отоплява лесно. Ако утре обаче дойдете и аз кажа „искате ли да ви направим една сграда от кирпич“, вие ще кажете „този човек е луд“.

Що се отнася до това колко сме „зелени“, искам да кажа, че ние не правим компромиси в това отношение. Всички топло и звукоизолация и прочие, и прочие, в проектите ни, се влагат така като изискват правилата.

Работите с членове на семейството си. Как се постига баланс между личните и професионални отношения?

Много е деликатен въпроса. Това е нож с две остриета. Сещам се за един анекдот, който казва: по-добре нож с две остриета, отколкото с две тъпи страни - това разбира се в кръга на шегата.

Деликатен е въпроса в смисъл, че отношенията ни са не само професионални, а и лични, не че отношенията ни с другите колеги не са. В голяма степен този факт помага на работата, тъй като посоката, в която се върви е една и съща. Нито аз преча на тях, нито те на мен. За сега нямаме никакви проблеми, успяваме да намерим баланса. Даже в някой отношения е по-добре, защото можеш, без заобикалки, да кажеш нещо на човека. Иначе се съобразяваш, че той е някой друг.  

Каква част от времето си отделяте за работа и каква за почивка?

Аз съм работохолик. Работата ми доставя удоволствие, защото я обичам и защото ми е сърцето. Аз идвам пръв на работа и си тръгвам последен. Нямам събота, нямам неделя. В известна степен си почивам с работа. А иначе другата почивка е със семейството, лятно време - десетина дена, зимно време на ски, пак десет дена и това е. Малко необичайно звучи, но работата не ми тежи, повече ми тежи, когато няма. Сега напоследък започва да ми тежи, защото работата намалява заради кризата, но какво да правим, ще преживеем и това... Минахме през различни етапи, да се надяваме, че тия политико-дружбашки борби ще приключат и държавата ще тръгне в добра посока. Защото икономиката е като един тежкотоварен влак, тя спира много бавно, продължително, ако спре изведнъж катастрофира, но като спре много трудно тръгва, защото изисква много усилия.  

Накрая си позволявам да ви приветствам, вас и другите ви колеги, които се занимават с популяризирането на архитектурата и строителството, защото вие гледате от добрата страна. Радвам се, че има такива списания-популяризатори, защото обществото ни има нужда от възпитание.



Източник: www.1kam1.com

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

годината
  
бранш
  
изненада
  
разбира
  
признание
  
човек
  

архитектурата

  
архитект
  
нагласа
  
хората
  
архитектите
  
гледа
  
някак
  
някой
  
съвсем
  
известна
  
степен
  
обществото
  
необходимото
  
уважение
  
смисъл
  
изненадан
  
alpha
  
bank
  
добро
  

сграда

  
работа
  
изминалата
  
година
  
кризата
  
строителството
  
проектирането
  
проектиране
  
строителство
  
започва
  
професията
  
проектант
  
момента
  
реализация
  
изкуство
  
други
  
влияе
  
сградата
  
възприемаме
  
сградите
  
едни
  

сгради

  
оркестър
  
централното
  
управление
  
кажа
  
еднакво
  
дали
  
гараж
  

работата

  
алфабанк
  
различни
  
особен
  
своето
  
последните
  
софия
  
време
  
години
  
изведнъж
  
средата
  
пространство
  
страна
  
хотел
  
постига
  
по-добре
  
добра
  
спряха
  
такива
  
кирпич
  
направим
  
лятно
  
зимно
  
правим
  
прочие
  
семейството
  
професионални
  
отношения
  
въпроса
  
остриета
  
отношенията
  
другите
  
колеги
  
сега
  
иначе
  
почивка
  
дена
  
тежи
  
спре
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив