Как трябва да изглежда Законът за фалит на частни лица

Като цяло идеята за банкрутиране на граждани е добра, смята брокер Даниела Желязкова. Целта на такъв закон е да подпомогне хора, които действително са изпаднали в затруднено положение и невъзможност да покриват задълженията си. Според специалиста обаче вместо да бъдат облекчени те, ще се възползват други, които имат възможности, но укриват доходи, за да се „измъкнат безнаказано“.

Предвид корупцията и „шуробаджанащината“ в правосъдната ни система Желязкова се съмнява, че има механизъм, чрез който да се отсеят правилно и безпристрастно хората, които наистина са изпаднали в затруднено положение, от останалите. Тя се опасява, че тези, които би трябвало да защити този закон, няма да имат възможността да се възползват от него. От друга страна ще бъдат облагодетелствани лица, които са ощетили даден кредитор или държавата.

Законовите механизми за предотвратяване на злоупотреби с умишлени фалити съществуват, уверява адвокат Антоанета Ненова. Те се уреждат в няколко закона, допълва експертът. Адаптирани и приложени към евентуален бъдещ Закон за фалит на физически лица биха могли да включват следните мерки:

1. Законово задължение за неплатежоспособно физическо лице (което е спряло плащанията към кредиторите си за повече от 90 дни) да сезира съда с молба за обявяване в несъстоятелност;

2. Задължителни приложения към молбата за обявяване в несъстоятелност следва да бъдат писмени доказателства за изпадането в неплатежоспособност, като например: заповед за съкращение/ уволнение, решение на ТЕЛК за загуба на работоспособност, удостоверение на НАП за неплащани за определен период данъчни задължения с посочване на причините за това и други официални документи;

3. Друго задължително приложение към молбата, подобно на процедурата по Търговския закон, следва да бъде опис на доходите и имуществото на длъжника, от което могат да се удовлетворят неговите кредитори;

4. Налагане на предварителни обезпечителни мерки от съда – запор върху вземанията и върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху недвижимите му имоти;

5. Строга съдебна процедура по допускане на обявяването на несъстоятелността с участие на заинтересованите кредитори;

6. Обявяване за недействителни и отмяна на определени сделки (отменителните искове по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД), сключени от длъжника в предходен период от време (1, 2, 3 години преди подаване на молбата). В резултат на което прехвърлените имущества да се върнат в неговия патримониум за да могат да се продадат/ осребрят, а получените суми да се изплатят на кредиторите;

7. Обявяването на несъстоятелността/ фалита да се допуска от съда само, ако в съдебното производство се установи, че състоянието на неплатежоспособност е трайно, че няма възможност длъжникът да излезе от него;

8. Осребряване на наличното имущество на длъжника и удовлетворяване на кредиторите с получените суми;

9. Последващи мерки: включване на фалиралия гражданин в специален Регистър на фалиралите длъжници; налагане на ограничения за определен период от време, като например забрана за кандидатстване и отпускане на кредити; мониторинг на финансовото състояние на длъжника за определен период след допускане на фалита (например за 5 години, колкото е общата погасителна давност). И в случай, че в този период фалиралият длъжник получава доходи и/ или имущества – същите да бъдат запорирани, възбранявани и продавани на публичен търг, като с получените суми се заплати на ощетените кредитори.

10. Наказателна отговорност за банкрут. Такава понастоящем Наказателният кодекс предвижда, но само за търговците. Наказанията за умишлен банкрут са: лишаване от свобода (чл.227 „в”), глоба, лишаване от права на управителите на търговските дружества и/ или конфискация на имущество (чл.227 „г”). НК предвижда по-леки наказания за непредпазлив банкрут (чл.227 „д”). Няма пречка описаната наказателна отговорност да се прилага и спрямо физически лица, които са действали виновно, в резултат на което са обявени за фалирали/ в несъстоятелност и с това са причинили вреди на своите кредитори.

В САЩ и всички европейски държави, с изключение на България и Румъния, има Закон за фалит на частни лица. Практиката показва, че качествено изработеният закон действа успешно и не ощетява никого. Крайната цел е гражданите, изпаднали в неплатежоспособност, да могат да обявяват фалит подобно на фирмите. По този начин те няма да остават на улицата и да се превръщат във вечни длъжници на кредиторите.