Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Статии

Добави коментар

Юни 12, 2013

"Една вечер, както си гледах новините по телевизията, внезапно разбрах, че май съм се разделил със свой имот. Чух от устата на кмета Йорданка Фандъкова, че във връзка с изграждането на пътен възел на западната дъга на софийското Околовръстно вече всички отчуждителни процедури са извършени и съоръжението може да почне да се изгражда.

Моят имот - парцел от декар и половина, се намира точно там. На следващия ден веднага отидох в община “Люлин”, за да разбера какво става. И се оказа, че предишния ден е изтекъл законният 14-дневен срок, в който съм могъл да обжалвам процедурата по отчуждаването. Водя дело, но шансовете за успех са нищожни”, разказа пред “Труд” софиянецът Николай Тасов.  

Случки като тази на Николай Тасов стават твърде чести през последните 3 години. От притежаваните от софиянеца декар и половина в “Люлин” общината е отчуждила 400 квадратни метра, присъждайки му мижаво обезщетение, с което той не е съгласен. Но тъй като никой не го е уведомил, че отчуждават терена, той не е спазил законния срок, в който може да обжалва.

“И това при положение че аз в продължение на няколко години водих дело срещу регулационен план на общината, с който моят парцел се обединяваше с няколко съседни. Накрая спечелих делото, но сега нищо не мога да направя”, каза столичанинът.

Оплаквания като неговото през последните три години така са затрупали институциите, че наскоро омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд. Пенчев иска да бъдат обявени за противоконституционни текстове в два закона - за държавната собственост и за общинската собственост.

Кой дава право

Атакуваните текстове са няколко - определени алинеи от чл. 38 от Закона за държавната собственост и няколко алинеи в чл. 27 и чл. 29 от Закона за общинската собственост. Текстовете в общи линии са идентични и описват начините, по които гражданите могат да се противопоставят на отчуждителните процедури.

На пръв поглед всичко е нормално - от двата закона излиза, че българите имат правото да обжалват решенията на държавния или общински орган, който е решил да им отчужди имота. За това се дава 14-дневен срок.

Уловката е, че този срок започва да тече от деня, в който решенията са публикувани в “Държавен вестник”. Преди това уточнение да се добави в двата закона през 2010 г., този срок е почвал да тече от датата, на която органите на държавата и общината са уведомявали гражданите за своето решение.

Или с други думи, излиза, че за да си опазят имотите, българските граждани са длъжни да следят непрекъснато “Държавен вестник”. Всеки, който е чел този печатен орган на Народното събрание, знае къде се публикуват обявите - в последната му част, която гъмжи от всякакви съобщения на общински и държавни органи.

За да се ориентира в текстовете, притежателят на имота трябва да знае неговия идентификационен номер, т.нар. екате, което представлява поредица от цифри и точки. Защото в обявите не се посочва името на притежателя. Пази боже, да имаш повечко ниви, парцели или други имоти. Трябва да се превърнеш в най-внимателния и ревностен читател на “Държавен вестник”.

Или както се изразява в становището си омбудсманът: “Правото на обжалване съществува, но е формално и непропорционално на намесата на държавата и общините в правото на собственост”.

Откъде почна всичко

През 2010 г., когато с изграждането на магистрали, пречиствателни станции, жп линии и всевъзможна друга инфраструктура започваше всяка втора новина в държавата, започнаха да се чуват оплаквания срещу забавянето на тези обекти, което се причинявало от собствениците на частни имоти, върху които се строи.

Мнозина помнят какво се случи на участъка от софийското Околовръстно около сегашния магазин “Икеа”. Тогавашният премиер Бойко Борисов на няколко пъти разказа как “го изнудвали” с цените собствениците на терени около пътя и с голяма гордост обясняваше какъв номер им приложил. “Те мислеха да вземат много пари, но ние препроектирахме разширението и локалното платно ще минава отдолу под основното”, изтъкна неведнъж бившият премиер, докато правеше поредната първа копка или режеше поредната лента.

По същото време по предложение на регионалното министерство в парламента са внесени поправки на двата закона, свързани с отчуждаването.

В мотивите много ясно е посочено какво се цели с промените, как ще се постигне и защо трябва да се направи: “Принудителното отчуждаване на имоти частна собственост за държавни нужди целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременно изграждане на национални обекти…

За по-бързата реализация е предвидено и заповедта на областния управител да се обнародва в “Държавен вестник”, а не както беше досега - да се съобщава на собствениците на отчуждени имоти по реда на Гражданския процесуален кодекс…Актът не следва да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждение”, е написал вносителят.

Когато се гласуваха промените в комисиите на Народното събрание, юристите на регионалното министерство изтъкваха, че общинските и държавните чиновници не могат да се свържат със собственика на имота, защото често става въпрос за много наследници, а в много случаи те водят и дела помежду си.

Но в становището си по конституционното дело шефът на Съюза на юристите в България Мишел Герон е изтъкнал, че личното уведомяване не е непосилна за администрацията задача. “Администрацията има предостатъчно механизми да установи кой е собственикът.

Недвижимостите са декларирани в Националната агенция за приходите. Данните за земеделските земи съществуват в съответните общински комисии по земеделие и гори. Там, където има въведена кадастрална карта, всичко е ясно”, категоричен е Герон.

Юристи прогнозират, че най-вероятно Конституционният съд ще отмени текстовете в двата закона, които ограничават правата на гражданите. По съдилищата обаче тепърва ще се изяснява какво трябва да се прави със заварените случаи, възникнали през трите години живот на ограничителните текстове.

Политиците, които решиха по този начин да пришпорят строителството на инфраструктурни обекти, трябва да са благодарни, че още никой от стотиците ощетени (виж долния текст) не се е сетил да се обърне към съда за защита правата на човека в Страсбург. Защото “тихата национализация” на имоти нарушава пряко член 6 на европейската конвенция за защита правата на човека, смятат много юристи.

А решенията на съда в Страсбург имат пряко действие за страните членки и е твърде възможно ощетените да си поискат милионите, които смятат, че държавата или общините им дължат.

Едва когато - и ако - това стане, ще разберем колко всъщност е струвало на обществото желанието на държавата да си облекчи работата и да не се главоболи с такива “дребни” проблеми като защитата на частната собственост.

Абсурди: Дай си парцела и продължи да му плащаш данъците

Фактът, че лесно може да се открие кой е собственикът на един имот, не предпазва от абсурди. Какъвто е случаят на столичанина Милош Димов. През 90-те години той си реституира малък незастроен парцел от 630 квадрата в “Манастирски ливади”, наследство от баща му.

Въпреки масовото строителство в квартала през последните години неговият терен, на който е единствен собственик, допреди две години си стоял неоползотворен. Когато внезапно Димов разбира, че общината е накарала строителния предприемач, издигнал близкия блок, да прокара улица, за да му издаде акт за експлоатация на сградата.

Улицата е прокарана върху част от парцела на Димов. “Когато отидох в община “Витоша” да се поинтересувам, ми казаха, че това парче е отчуждено. Кога и как - не поискаха да ме уведомят. Една служителка даже ми каза, че най-добре било да взема да подаря на общината това парче, върху което е направена улицата, за да не се главоболим всички повече”, разказа Милош Димов пред “Труд”.

Най-странното в случая е, че когато на следващата година получил данъчното известие от общината, в него фигурирали всичките му 630 квадрата, върху които трябва да плати данък. Все едно, че нищо не се е случило и не е имало отчуждителна процедура, па макар и протекла тихомълком.


Източник: www.trud.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

внезапно
  
имот
  
изграждането
  
софийското
  
околовръстно
  
процедури
  
парцел
  
декар
  
половина
  
отидох
  
община
  
люлин”
  
става
  
14-дневен
  

срок

  
отчуждаването
  
дело
  
разказа
  
пред
  
труд”
  
николай
  
тасов
  
твърде
  
последните
  

години

  

общината

  

няколко

  
срещу
  
каза
  
омбудсманът
  
пенчев
  
текстове
  

закона

  
държавната
  

собственост

  
общинската
  
дава
  
алинеи
  
текстовете
  
линии
  
гражданите
  
могат
  
двата
  
излиза
  
имат
  
правото
  
решенията
  
общински
  
орган
  
имота
  
тече
  
държавен
  
вестник”
  
2010
  

държавата

  
или
  
други
  
народното
  
събрание
  
знае
  
обявите
  
част
  
държавни
  
номер
  

имоти

  
становището
  
общините
  
обекти
  
собствениците
  
около
  
премиер
  
поредната
  
регионалното
  
министерство
  
промените
  
съобщава
  
случаи
  
юристите
  
герон
  
администрацията
  
собственикът
  
правата
  
съда
  
защита
  
човека
  
страсбург
  
пряко
  
смятат
  
парцела
  
милош
  
димов
  
квадрата
  
парче
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив