Различните нива на справедливост в България
Снимки: Владимир Йосифов, BriagNews
През 1989-та година промените в България станаха бързо и не бе дадено време за съдаване на опозиция на всички нива в Държавата.
В останалите държави от СИВ имаше десетки години активна борба срещу комунистическия режим и това даде време на десидентите там да отгледат и скрият опозиционери във всички нива на държавата.
Това не можа да стане в България.
Социологията в България е превърната в много точен интрумент и БКП е знаела, че когато България върне имотите на репресираните, голяма част от децата и внуците им ще искат да напуснат завинаги Родината, за която са умирали бащите и дедите им.
Реституцията ще отнеме няколко години на десните избиратели и те няма да успеят /няма да искат/ да привлекат симпатизанти от администрацията на държавата по нива.
Много точна прогноза.
През 1994 Община София взима решение за построяване Мемориал на жертвите на комунизма в България в Парка на НДК, зад грозният Паметник на злото.
Мемориалът е замислен да бъде паметник на хилядите убити от комунистическия режим, политическите затворници, репресираните, унищожените семейства, потъпканите мечти и...
Посланието е:
Поклонете се пред страданието на своя народ!
Нека споменът за невинно пролятата кръв да гори сърцата ни като вечен огън и да не позволи миналото да се повтори.
Обявен е конкурс.
Печели го колектив /не екип, колектив е/ с ръководители арх. Атанас Тодоров, арх. Димитър Кръстев и инженер-озеленител Цветан Иванов.
Мястото е избрано професионално, с ясното съзнание, че Мемориалът на жертвите на комунизма в България няма да се вижда след 15 години от разхождащите се в Парка и ползващите метростанция НДК.
За 15 години добре оформените храсти ще го скрият от очите на света.
Ще се триумфира Паметникът на злото.
Мястото в парка, отредено за изграждане на Мемориала, е южният склон на неголям хълм, разположен непосредствено зад саморазрушаващия се помпозен паметник, построен през 1981 г. в прослава на носителите на комунистическата идеология и тяхното чувство за непреходна вековечност, под наименованието “1300 години България”.
Билото и северният склон на хълма са залесени предимно с широколистни дървесни видове, а южният му склон е затревен и се слива с обширна поляна, оформена в ляво пред сградата на НДК.
Мемориалът е ограден символично от достатъчно висок хълм, вечно зелени храсти, Параклис и дървета...
Както обясних по-горе, десните нямаха нито парите, нито силите, нито желанието, нито знанията да намерят експерти, които да обяснят каква е уловката в проекта на колектива.
Всяка година на 1 февруари елитът на дясното пространство и останалите живи близки на Жертвите се събират тихо зад храстите, в подножието на хълма и се преброяват.
Всяка година сме все по-малко.
Преди години на 1 февруари предложих всеки от нас да докосва плочата от Берлинската стена и да публикуваме снимки за да знаят младите къде е.
Предложих десните политици да дават интервюта пред Берлинската стена и пред Мемориала, за да бъдат публикувани снимки и да се гледат видеоклипове от младите.
Гледаха ме странно.
Днес, в края на 2012 -та година, Метростанция НДК е отворена и хиляди българи преминават в близост до Мемориала на жертвите на комунизма в България без да го виждат.
Снимки: Владимир Йосифов, BriagNews
Задачата на колектива е изпълнена перфектно.
Нация, която не уважава добрите професионалисти, няма бъдеще...
Професионалистите, образовани и обучени от БСП, работят с точни символи и успешно ползват храсти /озеленяване/ за смаляване на площадите и чрез различни нива показват силата си.
PRимер:
точният адрес на Мемориала на жертвите на комунизма в България е София, площад България, до Метростанция НДК, зад вечно зелените храсти в парка, в подножието на хълма, зад паметника 1300 години България.
Това е.
Всеки, който е успял да замине в чужбина, е постъпил правилно!
С тъга,
Владимир Йосифов,
името на дядо ми е записано с кървави букви там, зад храстите.
