Топ 6 заблуди за топлоизолирането

Напоследък все по-често хората са несигурни по отношение на топлоизолирането и изтъкват аргументи, които не са професионално защитени. Тук ще се опитаме да разбием водещите 6 мита за топлоизолациите. Важно е да се знаят и аргументите към тях.

„Топлоизолирането е опасно за здравето, предизвиква заболявания, скъпо e и в крайна сметка не води до обещаното спестяване на енергия.“

Такива мнения водят до несигурност сред желаещите да санират жилищата си.Тези хора се изправят лице в лице с все по-мащабни дискусии относно разходите за енергия, без да получат съвет дали да топлоизолират и какви мероприятия да предприемат. Нека да сме наясно!

Заблуда 1: „Сградите с топлоизолация плесенясват“. Вярно е точно обратното. През зимата неизолираните стени са много по-студени от вътрешната страна. Влажният въздух от помещенията се охлажда там бързо и губи способността си да задържа цялото количество пари, които пренася при по-високата температура. Тези пари се отлагат върху стените под формата на конденз. При 80% влажност на въздуха рискът от плесенясване нараства и могат да се появят петна по тапетите. Една добре изолирана сграда намалява риска от плесен, дори и при неправилно проветряване на помещенията.

Заблуда 2: „Стените не могат вече да дишат“. Истината е, че обменът на въздуха се осъществява изключително при проветряване и/или вентилиране на помещенията. Популярното твърдение за „дишане” на стените се основава на процеса „дифузия на водните пари“, известен от строителната физика. Влагата, която се транспортира през сградните елементи, не е много значителна по обем и зависи от площта на външните стени. Въпреки това, за отвеждането на влагата тя играе своята неоценима роля. Една външно положена, модерна изолация спомага за транспорта на влага и през стените, и държи сградата суха и топла от вътрешната им страна.

Заблуда 3: „Къщите не трябва да са толкова уплътнени”. Напротив! През неуплътнените места, като фуги и пукнатини, топлият въздух “изтича” през зимата навън. По този начин той се охлажда и не може да задържи влагата. Когато определено количество влага е оставена свободно да се придвижва навън за даден период от време, във фугите започва да се образува плесен. Освен това през фугите се получават големи енергийни загуби. Затова важи правилото: „Въздухът трябва да циркулира в уплътнени пространства, проветряването да става през прозорците или през климатичната инсталация.

Заблуда 4: „Изолацията увеличава опасността от пожар”. Рискът от пожар зависи от вида на изолацията и от правилното й полагане. Например, минералната вата, каменната вата или плоскостите от минерална пяна, като перлит, са негорими. При интегрираната топлоизолационна система и нейното изпълнение с плоскости от пенополистирен, от определена дебелина на изолацията нататък, през определени, уточнени в наредбите разстояния (площи) трябва да се интегрират ивици от минерална вата. Това намалява риска от бързо разпространяване на огъня по фасадата. Когато мероприятията по полагане на топлоизолацията са в съответствие с противопожарните норми, няма увеличаване на риска от пожар. В сравнение с общия брой на всички пожари в сгради, топлоизолационната система на практика не играе роля.

Заблуда 5: „Външните стени мухлясват”. Винаги упреците за това са били към топлоизолационната система. Всъщност, действителността е, че външният слой мазилка на топлоизолираните стени има ниска температура и по този начин изсъхването при дъжд и кондензирала влага се забавя. От друга страна, за микробактериалното замърсяване допринасят още много компоненти. Такива са бурите, ориентацията на сградата по четирите посоки на света, близостта на дървета и храсти, както и наличието на незащитени от пръскаща вода елементи на сградата (покривни стрехи, подпрозоречни первази, еркери, навеси). В идеалния случай, при ново строителство би трябвало да се предвиди конструктивна защита на сградата от силен дъжд. Изборът на по-дебел мазилков слой също допринася за по-доброто запазване на топлината от лъчите, което води до по-високи температури на повърхността на мазилката. Друга възможност е изборът на бързосъхнещи мазилки, които възпрепятстват условията за образуване на мухъл и плесен по стените (например Баумит НанопорТоп).

Заблуда 6: „Изолацията не се амортизира в срок”. Инвестицията в изолацията се изплаща, особено при по-лошо първоначално състояние на сградата. Времето на експлоатация е според топлоизолиращите мероприятия. Решаващи за това са разходите за изолация, стойността на спестената енергия и преди всичко бъдещото нарастване цената на енергията. Необходимо е винаги да се прави консултация за енергоспестяващите мероприятия според конкретния случай и изолацията да се изпълни правилно от квалифицирани специалисти. Особено важно е да не се пропусне точният момент за определен вид работа. Непрекъснатото нарастване цените на енергията води до това, че спестяването на разходи става все по-атрактивно. Освен това, инвестицията в днешно време може да се калкулира. Едно изчисление за икономическа целесъобразност трябва винаги да взема предвид факта, че много мероприятия по санирането в даден бъдещ момент ще станат невалидни – въз основа на нови стандарти или в резултат на поддръжката. Трябва да се вземат под внимание и възможностите за финансова субсидия и условията, при която такава може да бъде отпусната.


Източник: 1kam1.com