5 църкви, проектирани по Мярка 322

Запустелите селски райони у нас имат шанс да станат по-приветливи и да подобрят средата на обитаване на своите жители. Тази възможност се реализира по програмата за развитие на селските райони чрез средства на Европейския съюз.

Една от мерките на тази програма е Мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони и осигурява средства за ремонт и възстановяване на обществени обекти по селата, включително обекти на вероизповеданията - църкви, манастири, джамии и други. Финансирането касае обновяването на сградния фонд, на иконостаси, озеленяване и благоустрояване, нови огради и алеи.

Екипът архитекти, в състав арх. Чавдар Тенев, арх. Мария Стоянова, арх. Екатерина Генева и арх. Виолета Раева, е разработил проекти за ремонт и реконструкция на сградите на няколко църкви и благоустрояване на прилежащите им пространства.

Проектът обхваща пет църкви на територията на две общини. Това са църквата „Св. Параскева“ в село Негушево, църквата „Св.Св.Кирил и Методий“ в село Саранци, „ Св. Николай“ в село Стъргел и трите на територията на Община ГорнаМалина. В Община Гълъбово църквите са две - „Св.Архангел Михаил“  в село Обручище и „Св.Архангел Михаил“  в село Мъдрец.

Започвайки работа по тези обекти архитектите установяват, че състоянието на селата е изключително тежко и в по-голямата си част, църквите са в окаяно положение и не са в състояние да работят.

Големите зални пространства на българските храмове, покрити с доста сложни, обикновено дървени, покривни конструкции, в повечето случаи са прогнили, с много течове и пропадания. Затова проектите предвиждат изцяло нови покривни конструкции, подмяна на подови настилки, възстановяване на стенописите, нови дограми и благоустрояване на големите дворни пространства така, че всеки храм да се превърне в един завършен цялостен комплекс. Някои от църквите са паметници на културата и при тях се спазват стриктно изискванията на Закона за опазване на културното наследство.

За реализирането на такива проекти са необходими предварителни инвестиции за проучване, проектиране, анализи, такси към институции и др., каквито църквата не може да си позволи, защото няма приходи и не разполага със средства. Това е едно препятствие, което пречи за активното разгръщане на работата по тези европейски проекти.

На практика архитектите създават проектите на доброволни начала и чакат възнаграждението на своя труд, което в най-добрия случай се получава след година и половина и то ако бъдат одобрени обектите от комисията. Конкретно за обектите на вероизповеданието, би било добре държавата да съдейства, като разкрие специален фонд, който църквата като бъдещ бенефициент, да използва, за да подготви документите си за кандидатстване. Сега много често се случва църковното настоятелство да се отказва от ползването на тези програми, поради липса на средства и остават неремонтирани сгради и неусвоени европейски средства по конкретни външни програми. Проблемът не е за пренебрегване и защото малко проектанти биха работили на доброволни начала и с риск да не получат възнаграждение за своя труд, ако конкретният обект не бъде одобрен.

Проектантски колектив:

Арх. Чавдар Тенев
Арх. Мария Стоянова
Арх. Екатерина Генева
Арх. Виолета Раева

Източник: www.1kam1.com