Всичко започна с един ремонт, няколко павета и група граждани, вдигнали се на бунт в защита на своята улица. Тя е столичната „Иван Асен ІІ”. Заради подмяна на водопровод бе премахнат паважа с намерението след това улицата да бъде асфалтирана. Финалът е по холивудски щастлив - гранитните павета ще грейнат отново, дори тротоарите ще бъдат рехабилитирани. Въпросът е защо тази улица е толкова специална, за да влезе в централните новини, на какво се дължи славата й и дали е заслужена.
Какво има там?
Улицата условно може да бъде разделена на две - първата по-тясна, но и по-шарена половина е наситена с търговски обекти, а във втората част платното чувствително се разширява и магазини почти липсват.
Към момента предлагането на магазини и заведения на централната столична улица „Цар Иван Асен ІІ” е силно ограничено. Магазин от 73 кв.м. може да се наеме срещу 700 лв. на месец, сочи справка, предоставена на EconomyNews.bg от специализирания сайт imot.bg. Месечният наем на заведение с площ 170 кв.м е 1200 EUR.
Старите софиянци казват, че магазините на ул. „Иван Асен ІІ” винаги са били най-важната й съставка. Но някогашните пекарни и бакалии днес са изместени от магазин на бързо развиваща се българска търговска верига с 22 супермаркета на територията на София, който повлия за намаляването на цените в останалите няколко по-малки магазинчета за хранителни стоки, алкохол и цигари. Има две-три сладкарници, едната от които носи култовото име „Пчела”, пекарна, множество малки павилиончета за тестени закуски, сандвичи и дюнери. На самата улица има три големи заведения, като пицарията е с маси буквално на тротоара. Тук има място за стоки за ценители, които са и на по-високи цени. Например, гурме магазин предлага селектирани вина и сирена. Иначе, на тази улица има наистина всичко - железарии, магазин за немски стоки, заложил на качество на ниски цени, няколко цветарници, книжарница, антиквариат, магазини за конфекция. Явно тук имат афинитет към баровете, защото освен Баш бара, за който ще стане дума допълнително, дори и тотото съвместява такива функции. Старата аптека, която доскоро беше сама на тази улица, вече има конкуренция. Всички те са в първата по-колоритна половина на улицата, откъм Орлов мост.
Колкото повече се приближавате към Румънското посолство, магазините и заведенията рязко намаляват. С едно изключение - самотен стърчи музикален магазин на „Пайнер”. Срещу него се намира голямо училище, а в непосредствена близост и детска градина.
В тази част са концентрирани жилищни и офис площи.
Отново справка с imot.bg показва, че преобладават обявите за отдаване под наем на офиси. Към момента на въпросната улица могат да бъдат наети около 10-тина помещения. Необзаведен офис от 70 кв.м. се отдава под наем срещу 350 EUR. Жилище, разположено на втория етаж на стара кооперация, което трябва да бъде обзаведено може да бъде наето срещу 300 EUR на месец. Големината на имота е 110 кв.м.
Най-скъпият офис, който се отдава под наем на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е с площ 190 кв.м, и искана месечна сума от собствениците в размер на 800 EUR. Разполага със самостоятелен вход, видеонаблюдение, СОТ, телефонна централа.
Плюсове и минуси
Ул. „Иван Асен ІІ” и околните улички все пак ще останат притегателно място за нови софиянци. Районът е добър за наематели: студенти, преподаватели и работещите в БНТ, офис сградите наблизо, коментира за EconomyNews.bg със съдействието на ceb.bg брокер Владимир Йосифов от агенция „Бряг имоти“. Минусите обаче също не са малко. Брокерът познава улицата като жител, но не работи с тази част на София заради шума и мръсния въздух от Цариградско шосе. Според него времето на този район изтече още в началото на Прехода. Иван Асен е приятен квартал, но вече е без парк (паркът е с отровен въздух в сравнение с Южен парк). „В този район харесвам улици „Янтра” и „Омуртаг”. Ул. „Янтра” заради дворовете, а ул. „Омуртаг” заради парка на Военната академия. Познавам добре почти всяка сграда и двор в района, тъй като 33 години съм живял на „Авицена”. Днес обаче не бих наел или купил там никакъв имот.", признава Йосифов.
Колегата му брокер Емилиян Кърчев от агенция „Ай Би Би Ес“ смята, че на улицата няма нищо особено, за да е толкова атрактивна, освен близостта й до парка и до най-голямата изходно-входна артерия на София. Паркирането е много голям проблем, а сградите са доста стари. „Аз лично не бих си взел нито офис, нито жилище там.", казва брокерът.
Факт е, че след новото зониране на София улицата стана „Зелена зона”, което означава 1 лев на час с право на паркиране с максимална продължителност четири часа. Друг е въпросът дали изобщо е лесно да се намери свободно място. Затова и страничните улици, които са освободени от такси, са препълнени с коли и за пешеходците е истинско предизвикателство да се промушват между тях.
Улицата е на комуникативно място от гледна точка градски транспорт, а съвсем близо е станция на метрото. На крачки са Софийският университет и Борисовата градина с езерото Ариана, но всъщност и самия център на града, докъдето може спокойно да се стигне и пеша.
Култови обекти
Две места си завоюваха специална слава. Сериозна популярност покрай „висящите кафета” придоби магазинът за екологични продукти, който макар и намиращ се на улица „Светослав Тертер”, е на ъгъла с „Иван Асен ІІ” и мястото му е стратегическо. Там освен пъстърва „балканка”, билки и манастирско мляко, може да се купи „висящ” хляб - плащаш два хляба, единият взимаш, вторият остава за някой нуждаещ се. Другото място станало набързо известно е Баш бара - явката на протестиращите срещу „осакатяването” на любимата им улица, която датира от Първата Световна война. Заради гранитния си паваж се смята, че носи духа на Стара София. Била дом на имена като Маестро Атанасов, Цанко Лавренов, Ран Босилек, Димитър Димов, Александър Балабанов, Емануил Попдимитров, Драган Тенев. Поради близостта с университета редица преподаватели също са пребивавали там през годините.
Днес три са най-забележителните институции на „Иван Асен ІІ”. Кино Влайкова е един от последните мохикани, удържали на натиска на мултиплексите. Тайната се крие в завещание от 1926 г. - по силата на дарение сградата на читалище "Антон Страшимиров" и "Влайкова" могат да се използват единствено за кино и други културни дейности. В програмата на киното за месец май са „”Писмо до Америка”, „Седемте психопата” и „Стоичков”. Подчертана е подкрепата за български заглавия. Интересно е решението за цената на билетите - единичен струва 5 лв., но цената за двама е 6 лв. Приходите от билети са скромни и киното и читалището към него разчитат основно на държавната субсидия. 40 години сградата не е ремонтирана и едва миналата година се отделят средства за козметично обновяване. Иначе, киното е домакин на документални филми, представяне на книги и концерти. Любопитен факт е, че киномашината е произведена през 60-те години на миналия век в Чехословакия, но това със сигурност крие своя чар.
Контрастно, на същата улица и в непосредствена близост до киното е централата на Български футболен съюз. Не особено претенциозна, но доста по-лъскава сграда в сравнение с тези около нея.
Към групата следва да добавим централата на Райфайзенбанк, която от построяването си досега служи често за ориентир. Тя е другата открояващата се сграда на фона на неподдържаната градинка пред нея и овехтелите фасади.
Мястото е с най-мръсния въздух в София, както и с редица неудобства, но очарованието на улицата още го има, както и любовта на хората към нея. Шансът „Иван Асен ІІ” да заблести е качествено полагане на пътната и тротоарните настилки и саниране на сградите. Останалото е въпрос на вкус и личен избор, но също и на предприемачество. Магазините и заведенията работят добре, почти няма предлагане на празни обекти, следователно улицата е жива.
Източник: www.economynews.bg
