Пловдивски проектанти със сертификат от института за пасивни къщи в Дармщат - Германия Реализацията на проекти за енергоспестяващи сгради формира нова ниша, която със сигурност ще промени пазара.
Над 40 000 пасивни къщи по света, с площ около 20 млн. кв. м предлагат най-добрия комфорт на своите обитатели и спестяват почти 240 млн. евро годишно от енергийни разходи. Дори и в най-студените дни, те топлят своите собственици с енергията, необходима да задвижи един сешоар. Следвайки концепцията на пасивната къща, архитектите в последните години използват дебели изолации и по-усъвършенствани дограми за да проектират “опаковани” във въздухонепроницаема обвивка домове. Те “дишат” чрез съвременни вентилационни системи, които осигуряват чист въздух и “рециклират” топлина.
Скоро запознахме читателите с първата подобна къща в Пловдив, която вече очаква своя сертификат като пасивна сграда. Нейн проектант е арх. Елена Апостолова, една от двете пловдивски архитектки, притежаващи сертификат от института за пасивни къщи в Дармщат - Германия.
Заради по-високата си първоначална инвестиция, пасивната къща у нас все още е бутиков, а не масов продукт, споделя арх. Апостолова. Най-важното според нея е, че всяка подобна къща се изплаща, докато конвенционалните генерират и ще продължат да генерират разходи в бъдеще. Освен, че осигуряват на обитателите си една относителна енергийна независимост и минимални енергийни разходи, пасивните сгради се отличават с висок топлинен и звуков комфорт. Благодарение на системата за контролирана вентилация въздухът в помещенията е винаги чист и пресен, а за разлика от стандартните сгради нивото на въглероден двуокис е под допустимата стойност. Не се налагат и ремонти, причинени от кондензиране на влага и поява на плесени. Арх. Апостолова оборва представата, че такава сграда трябва да бъде семпла и едва ли не кубична. Благодарение на новите технологии, инженерни и строителни постижения тези къщи, според нея, могат да бъдат достатъчно атрактивни и дори красиви. Това, което най-силно я провокира да защити сертификат като архитект на пасивни къщи обаче, е фактът, че всички глобални тенденции в строителния бизнес се движат в посока към пасивния стандарт. Освен всичко друго, тези сгради имат висока остатъчна стойност и след периода на възвръщане на първоначалните инвестиции. Затова, смята тя, реализацията на подобни проекти в България ще формира нова ниша, която със сигурност ще промени пазара. Увереността й се основава на факта, че по-големите инвестиционни разходи за изграждането такъв дом са съизмерими със спестените разходи в бъдеще. Като пример дава Австрия, където този вид строителство печели все повече поддръжници. А у нас, независимо, че средната месечна заплата е 4 пъти по-ниска от тази в Австрия, заради амортизирания сграден фонд продължаваме да харчим 4 пъти повече за отопление и охлаждане. При очаквания ръст на цените на енергоносителите в световен мащаб обаче, пасивният стандарт в строителството ще става все по-примамлив.
“Завърших курса не само заради тези неизбежни, предстоящи процеси, а и от чист интерес към спецификата и архитектурата на пасивната къща. Външният вид на съществуващите едно- и многофамилни пасивни сгради в Австрия, Германия и Италия оборва битуващото мнение, че пасивната сграда е по-семпла от конвенционалната, защото всички фасадни елементи вече могат да бъдат защитени. Така тя може да носи индивидуалния характер на своя инвеститор, без да поставя ограничение пред творчеството на архитекта”, категорична е арх. Апостолова.
Според нея, да проектираш пасивна къща е предизвикателство. Основните компоненти на енергийната концепция са ориентацията на сградата, параметрите на съставните елементи на външната обвивка, засенчването, вентилационната система, сградната техника.
Дори и битовите уреди са предмет на енергийно моделиране.
В пакета за планиране на една пасивна къща, според арх. Апостолова, трябва да бъдат заложени само строителни елементи с необходимите параметри, а всички детайли на проекта, да гарантират точния енергийния модел на конкретната сграда.
Търсенето на нови продукти, които да отговарят на стандартните критерии ще провокира тяхното производство и появата им на нашия пазар в бъдеще. В Германия вече се произвеждат тухли за зидане на стени от стиропор, но кв. м от тях струва 90 евро и цената все още е неприемлива за българския пазар. Според стандарта за пасивни къщи най-добрата изолация на една пасивна сграда при нашите климатични условия е между 25 и 30 см., в зависимост от коефициента на топлопреминаване на използвания изолационен материал. Ограничения няма и спрямо материала на ограждащите стени, стига той да отговаря на изискването на въздухонепроницаемост. Поради това, най-подходящ при масивното строителство, според арх. Апостолова, е стоманобетонът. При теста за въздухонепроницаемост - под и над налягане от 50 паскала, той осигурява условието необходимият коефициент да е по- малък от 0.6 h-l. На Запад за тази цел се използват специални въздухонепроницаеми мазилки и мембрани, които за нашите икономически условия все още са доста скъпи. Затова за да избегнат оскъпяването, но да постигнат същия ефект, в пловдивския обект проектантите ги заменят със стена от стоманобетон, с дебелина 20 см и обикновена вътрешна мазилка, като обработват уязвимите места със специални въздухонепроницаеми лепенки. За да имат този тип къщи развитие, те трябва да се предлагат и на достъпна цена. С това решение, предлаганият от пловдивските проектанти вариант (къща с РЗП 240 кв. м) завишава себестойността на строителството 1.5 пъти. Около 8 000 евро пък струва рекуператорът (топлообменника) с КПД над 90%. Използването на системата за контролирана принудителна вентилация на помещенията се налага, тъй като при отварянето на прозорците за пресен въздух се отчитат огромни загуби на енергия.
Това по-високо качество на компонентите на пасивното строителство няма как да не се отрази на относително по-високата му цена. Според статистиката от вече построени сгради в Европа, достигането на стандарта на пасивната сграда, оскъпява строителната й себестойност с до 15%, в сравнение със стандартната. Като се вземат под внимание и всички допълнителни сградни елементи, свързани с използването на възобновяеми източници на енергия, оскъпяването може да достигне до 30-35%. Но предвид спестяванията от бъдещи енергийни разходи, и разходи за реконструкции, причинени от проблеми със сградната обвивка, пасивните сгради в дългосрочен план, са по-оправдани от икономическа гледна точка, от конвенционалните.
Единна концепция за достигане на стандарта пасивна къща няма - всеки проект използва различен подход и решения, някои от които доста радикални. Проектантите прилагат всички възможни иновации за енергийна ефективност за постигане на суперизолирана топла обвивка и уникални детайли, за избягване на термомостовете, като съществен фактор за прилагането им все пак се оказва най-изгодна цена.
Затова навлизането на пасивна къща ще провокира развитието на прозоречните системи, на нови, неприлагани досега изолации, с по-добри коефициенти на топлопреминаване и по-малки дебелини, специални слънцезащитни системи, както и много други материали, сертифицирани по този стандарт, с единствената цел - спестяване на енергия и природни ресурси. За да навлязат тези иновативни технологии в строителството обаче трябва да се промени бавният темп, с който нормативната база догонва достиженията на човечеството в тази сфера. Необходима е и по-активна държавна политика, повече данъчни и кредитни облекчения към инвеститорите на такива сгради, каквито съществуват в някои западни страни в момента.
Засега единствените, макар и много сериозни стимули за българският инвеститор са с около 20 пъти по-ниските експлоатационни разходи, здравословният микроклимат и комфорт, които предлага всяка пасивна къща. А добрата новина, за всички, които биха искали да живеят в топъл дом, без съсипващи ги разходи за отопление е, че в Пловдив вече има архитекти, които могат да проектират истински пасивни къщи.
От следващия месец стартира строителството на първата в региона пасивна къща в с. Марково, която всеки момент ще получи своя сертификат
Стандартът “пасивна къща”, редуцира 90% от енергията за отопление и охлаждане и става основен образец за изграждане не само на едно-, но и на многофамилни сгради в Европа. В тази многофункционална сграда в Италия усещаш разликата още като прекрачиш прага на входната врата.
Източник: www.marica.bg
