Европа върви от икономическа към политическа криза

Икономическата криза, която измъчва Европа в последните няколко години, сякашш си отива, но ето, че се задава нова, политическа криза. Резултатите от изборите в Германия, сложната ситтуация в Италия и политическият пейзаж във Франция са само част от факторите в това ново уравнение, което Европа трябва да реши.

Малко не достигна на партията на немския канцлер Ангела Меркел, за да постигне пълно мнозинство и да продължи управлението на страната по желания от партията начин. Сега ще трябва да се търси коалиционна формула, която обаче изглежда ненамираема. Коалиционно партньорство с Партията на зелените е невъзможно, сочат анализаторите. При това положение ще трябва или да се намери партия-партньор и да се направят редица компромиси през следващите четири години , или управляващата партия да иде на втори тур на изборите с надеждата да получи абсолютно мнозинство – нещото, за което не й достигнаха 5 места. Отколешните вражди между отделните партии предопределят труден избор при всички положения.

В Италия картината е още по-разтърсваща. Правителството се срина в събота, 28 септември, след оставката на петима членове на кабинета, които бяха от Партията на свободата (Forza Italia), контролирана от бившия министър-председател Силвио Берлускони.

Президентът на страната Джорджо Наполитано вероятно ще опита отново да се събере някаква коалиция със съмнителна дълготрайност. Но този път това може да се окаже невъзможно, освен ако не се измисли някаква сделка, за да се избегне изключването на Берлускони от Сената, където първото гласуване се очаква на 4 октомври 2013. В противен случай той ще трябва да излвжи една година присъда заради обвиненията в данъчни измами.

Италианската политическа изобретателност не неспособна на такава сделка , особено като се има предвид, че избори почти сигурно няма да излъчат стабилно правителство. В този случай президентът ще трябва отново да се обединява партии с несъвместими политически програми в някакво коалиционно споразумение.

Във Франция избори няма да има по-рано от началото на 2017 . Въпреки това едно дълбоко непопулярно правителство с рейтинг на одобрение от едва 23 на сто - една от най-ниските в периода след Втората световна война – вече доведе до „разцепен“ политически пейзаж, обхващайки целия спектър от крайно дясно до крайно ляво.

Подкрепата за правителството, избрано с гласове от зелените до крайно левите партии, се разпада , а крайнодесния Национален фронт печели все повече привърженици сред по-умерените десноцентристки опозиционни групи. Крайният резултат е, че макар правителството да се стреми да управлява народното недоволство, фискалната консолидация се забави, а структурните реформи на пазарите на труда и социалната политика старателно се избягват. Това от своя страна допълнително нагнетява напрежението.


Източник: 1kam1.com