Наследствени ниви заместват банките при финансирането на покупка на ново жилище. Заради ограниченото финансиране от трезорите, пазарът на земеделски земи се активизира. Той държи 65,46% от всички сключени имотни сделки, като парите от ниви се влагат най-вече в апартаменти в София, Варна или Бургас, показват данни на "Форос". Най-търсените жилища в столицата са на цена от около 80 000 евро, а за морските градове - между 40 000 и 60 000 евро. Най-голямо увеличение на търсенето на имоти обаче отбелязва Пазарджик, където скокът е с близо 40% за последните три месеца. Най-малко се купуват апартаменти в Монтана, като намалението на търсенето там е с близо 38 на сто, показват данните на "Форос".
Жилищата в девет области в страната са поскъпнали от април насам, показва анализът на Националния статистически институт. Въпреки това средно за страната продължава да има спад. Поевтиняването на имотите обаче се забавя, като достига 0,1% през последното тримесечие спрямо периода януари-март.
Всеки четвърти апартамент е с надута цена заради ипотека, показват още данните на "Форос". Жилища, купени със заем преди началото на кризата, в момента са с до 50% по-ниски цени. За да ги продадат и покрият ипотеката, собствениците им завишават много цените. Тези, които наистина искат да сключат сделка обаче, свалят цената между 10 и 15%.
Превръщат акции в апартаменти
Големите западни фондове изтеглят инвестициите си в акции и облигации и ги насочват към покупка на недвижими имоти в Централна и Източна Европа. Това показва анализ на консултантската компания Colliers. Причината за новата тенденция е заплахата от възможен инвестиционен балон при държавните ценни книжа, посочват анализаторите. Според тях в краткосрочен план е възможно умерено задържане нивата на възвръщаемост при основните имотни пазари в страните от бившия социалистически блок. То обаче ще бъде последвано от леко раздвижване в средносрочен план в съответствие с ценните книжа в рамките на 18-24 месеца.
Нов рекорд с лошите кредити
Нов рекорд на ипотечни кредити, за които не са внасяни повече от три вноски, отчитат от БНБ. Той е достигнат през юни, когато 21,77% от отпуснатите жилищни заеми не са били обслужвани. Вече десети месец поред лошите и преструктурирани жилищни кредити за домакинствата държат нива над 21 на сто. Това означава, че един от пет ипотечни кредита не се обслужват редовно. Отчетен е обаче спад, макар и минимален, на проблемните потребителските заеми до 16,40% на спрямо 16,47 на сто месец по-рано. Това е и едно от най-ниските нива на проблемните потребителски заеми за последните 3 г.
Външният дълг се стопи с Е300 млн.
Брутният външен дълг на страната ни се стопи с почти 300 млн. евро в края на май, като достига 37,29 млрд. евро, показват данни на БНБ. На годишна база обаче показателят отчита ръст с 2,3 на сто, или 843,4 млн. евро. През май 2012 г. външният дълг на страната ни е бил 36,45 млрд. евро. Намаляват обаче външните задължения на банките. В момента те са 6,17 млн. евро, което е с 275,6 млн. евро по-малко от май 2012 г.
Източник: www.investor.bg
