Наскоро “Дойче веле” показа репортаж за неволите на една туркиня при намирането на квартира в Берлин. В Германия по принцип над половината от населението живее под наем, а в метрополиите като столицата или Хамбург делът стига до 80%. Там жилищната площ е крайно оскъдна, предлагането е ниско, а наемите - високи. Това поставя хазяите в благоприятна ситуация и героинята на репортажа - туркинята Айсегюл Акар, се оплаква, че наемодателите изобщо не са криели, че им се струва неподходяща за техен клиент.
“Един от тях открито ми каза, че не иска чужденци. Другите просто казваха, че жилището вече е заето. Мислех си, че просто нямам късмет, но веднъж синът ми се зарече, че ще се обади на същите хора, които току-що ме върнаха заради заетото жилище и ще го получи. След като се представи по телефона като “господин Шулц”, тутакси чу покана за оглед”, разказва Айсегюл.
Бирте Вайс от сдружението Basis&Woge в Хамбург, което предлага защита при дискриминация, казва, че обект на такова отношение особено често стават мюсюлманките със забрадки или африканците. Самата Айсегюл обаче се е отказала да води дело, защото желанието бързо да си намери жилище било по-силно от склонността към продължителни съдебни разправии.
Как е у нас
Преди време софийски хазяин с дългогодишен опит ми разказа накратко за патилата си с последните двама наематели на двустайния му апартамент в столичния квартал “Гео Милев”. “Дадох квартирата под наем на двама гръцки студенти. Плащаха си редовно, но след време съседите почнаха да се оплакват от твърде големия шум, който вдигат. Един ден посетих жилището без предупреждение и се ужасих - посред бял ден беше пълно с хора, бутилки навсякъде, музиката гърми. Разделих се с тях. Следващите кандидати ми харесаха - младо, симпатично китайско семейство с едно дете. След време обаче ми се наложи да отида до апартамента и заварих неописуема гледка - вътре живееха вече не трима , а 11 китайци”, разказа човекът.
След като се разделил и с китайците, човекът вече се чудеше на какви наематели да заложи. На него вероятно вече му било на върха на езика да каже “Не давам квартира на чужденци”, като ги види, но малцина софийски хазяи мислят по същия начин. Всеки от тях е чувал, а някои са се убедили и от собствен опит, че чужденците са най-платежоспособните наематели. Съответно са и най-търсени. Неслучайно районът около Медицинска академия традиционно е с по-високи нива на наемите, защото е предпочитан от студентите чужденци от Гърция, Кипър и Турция. Но това далеч не важи за всички квартали, а и от чужденец до чужденец има разлика.
На софийския имотен пазар има свръхпредлагане и не особено голямо търсене, така че наемодателите не са в ситуацията да връщат потенциални клиенти. Разбира се, трудно е да се предвиди каква би била реакцията на средностатистическия софийски хазяин, ако на вратата му потропа глава на многолюдно семейство сирийски бежанци. Но в крайна сметка интересът на наемодателя рядко се диктува от произхода на наемателя, а се свежда до две прости неща - имуществото му да бъде опазено и наемателите редовно да си плащат сметките.
Тази интерес може донякъде да бъде опазен, ако се довери на брокерска агенция. Масово прилаганото правило от тях е наемателят да плати два наема в началото, като единият се счита за депозит, който се връща при напускането на жилището, ако всички сметки за консумативи в него са заплатени и няма задължения. Обикновено комисионата за сделката е половин наем.
Силата на договора
Именно затова повечето имотни експерти съветват да се сключва договор за наем. Всяка брокерска агенция разполага с типови договори за наемни отношения. Макар че не гарантира 100% сигурност, засега това е най-силната застраховка, че няма да има проблеми с наемателя.
Договорът е и задължителен. Той трябва да се представи и пред данъчните, защото доходите от наеми се облагат. Далеч не всички наемодатели у нас декларират тези доходи или поне не в целия им обем. Според данни на НАП за периода 2007-2009 г. декларираният доход от наеми е нараснал от 344 млн. на 488 млн. лв. Въпреки че за същото време средните наемни цени по данни от пазара са намалели със 17%.
Декларираните доходи нараснаха просто защото данъчните правиха няколко кампании. По това време над 200 сигнала бяха подавани от наематели и проверките са установили, че в 80% от случаите хазяите не декларират този доход. Другото правило, което далеч не всички наемодатели спазват, е адресната регистрация. Според Закона за гражданската регистрация тя е задължителна, а според Закона за етажната собственост трябва да се води домова книга, в която с личните си данни е записан всеки живеещ във входа.
Източник: Труд
