Повечето инвеститори идват в България, защото виждат възможност да изкарат някакви печалби и нормални условия, за да могат да работят, продължава тя. За някои от чужденците тези стимули може и да подействат, защото примерно те търсят подобни облекчения, допълва специалистът. Тя продължава, че ако трябва да се диференцират инвеститорите, то едните се оглеждат постоянно за подобни облекчения, сравняват различните страни и при равни други условия биха решили да предпочетат България пред друга държава. Но болшинството приемат това като информация, но тя не е определяща за решението им да избират България, смята Костадинова. Как един предприемач избира къде да инвестира - там, където има качествена работна ръка или тя може бързо да бъде подобрена като квалификация и има достъп до пазарите, които той иска да развива, пита тя. Т.е. за някои инвеститори този закон може да върши работа, но тя лично съм скептично настроена. Светла Костадинова е почти готова да се обзаложи, че в следващите три години ще има най-много 20 чужди инвеститори, привлечени именно от тези облекчения.
Защо въобще не коментираме обаче тези, които вече са тук, защо за тях няма облекчения, за да бъдат насърчени да останат, пита тя. Това според нея е въпросът. Нека се погрижат за тях, съветва тя. Новите правила докато влязат в действие - да минат през Народното събрание, дебати, съгласуване - това изисква време, през което сегашните предприемачи могат да си отидат. Това време и усилия биха могли да се използват за други неща и за промяна на други неработещи процедури и по-градивни реформи, които ще облагодетелстват всички, не само потенциалните инвеститори, според изпълнителния директор. По думите й всички знаем къде са проблемите. Просто трябва да се действа, а не да се казва да, ние имаме проблеми, обаче ако някой реши да дойде в България, ще му дадем българско гражданство, допълва тя. Според нея много важни са тези, които вече са в България, както и родните предприемачи. У нас все чакаме чуждия бизнесмен, чуждия инвеститор, който ще дойде от нищото и изведнъж ще открие хиляда работни места. 90% от действащите предприятия в България са с до 10 човека персонал. За тях никой няма намерение да прави нищо, а тепърва каним нови и създаваме неравнопоставеност - и пак с някаква микростъпка, заключава тя.
Според ИПИ най-важно от всичко и от всички облекчения на парче е да се подобри бизнес средата в България. Всичко онова, което трябва, за да бъде оставен бизнесът да работи на спокойствие. Във всички сфери има достатъчно правила, които администрацията счита за необходими, за да гарантира качество и безопасност. Но често тези правила са прекалено строги, прекалено скъпи и задушаващи. Във всеки един сектор може да се даде пример за поне една регулация, която е напълно ненужна, обобщава Костадинова.
По думите й тези правила често служат само да успокоят администрацията, че тя изпълнява ролята си, но в повечето случаи отказват много предприемачи да започнат бизнес или прави по-сложен бизнеса за тези, които са оцелели. В крайна сметка никой не печели, включително и самата администрация.
В момента ИПИ изследва какво мислят българите за предприемачите, какво е общественото усещане, казва специалистът. От института са направили социологическо проучване, според което много хора имат негативно усещане за тази прослойка, смятат ги за измамници и мошеници. Но в последващите въпроси от анкетата става ясно, че хората всъщност принципно нямат нищо против самите предприемачи. Негодуванието им е срещу негативите в системата, срещу институциите, които не работят и по тази причина облагодетелстват по-нахалните и безскрупулните. Излиза, че неработещите институции прехвърлят негативния ефект от себе си върху бизнеса, обяснява Костадинова. В много случаи се оказва, че ти може да си най-добронамереният и изряден предприемач, но трябва да дадеш подкуп, за да получиш по-бързо разрешително, за да продължиш да съществуваш. И това те вкарва веднага в графата на мошениците и корумпираните, заключава тя.
Източник: www.infostock.bg
