The Christian Science Monitor: Кредитна криза в България

България е изправена пред криза с кредитите, пише вестник The Christian Science Monitor. В началото на новия век много от гражданите на бившата комунистическа страна не са наясно с това какво всъщност е кредит. Сега вече много българи теглят кредити. Те обаче задлъжняват и страдат от банковите правила.

Икономическите проблеми на страната изкараха на улиците много българи, ужилени от цените на електроенергията. Повечето от тях искат обяснение защо техните сметки за ток не са много по-различни от тези в другите страни в Европа, при положение че средната заплата в България е по-ниска.

"Истината е, че хората са просто бедни", отбелязва Румяна Коларова, преподавател по политология в Софийския университет. В такъв икономически климат тегленето на кредит може да се превърне в проблем за българите, които често харчат повече, отколкото получават. Точно това се случи в България в края на 90-те години, когато пазарната икономика навлиза в страната. През 2000 г. кредитите в страната са все още под 5% от БВП, в момента те представляват половината от БВП.

Пикът на кредитната треска настъпва през 2007-2008 г., когато около 1/3 от българите теглят кредити. Половината от тях вземат от банките сума, еквивалентна на годишния им доход. По онова време банките открито ухажват желаещите да вземат кредит и не отказват заем почти на никого.

Това се оказва особено опасно за много българи, които харчат взетите заеми за луксозни придобивки, тъй като не разбират основните принципи на това как се управлява бюджет. Както в повечето комунистически страни, хората израстват без основни познания за икономиката. Така мнозина българи се оказват със задължения, които не могат да погасят. Между 2008 и 2011 г. това са 22,5% от кредитополучателите в България. Ситуацията е още по-трудна заради липсата на закон за банкрутирането в България. Това означава, че човек, теглил кредит, който не може да върне, няма как да обяви банкрут и избегне пълното разорение. В добавка, банките не позволяват преждевременно погасяване на задълженията и имат право да променят лихвата по всяко време без предизвестие.

Когато Добромир Кюркчиев купува жилище в София, той тегли 25-годишен заем от 45 000 евро. Като брокер на недвижими имоти, той е запознат с процедурата да се тегли кредит и сключва договор за фиксиран лихвен процент. Около пет години по-късно обаче месечната му вноска неочаквано скача с 20 процента. Банката му обяснила, че е решила да увеличи лихвата по кредита му, въпреки че договорът на г-н Кюркчиев не позволява подобна корекция. Въпреки обжалването пред Агенциите за защита на потребителите, Кюркчиев не получава помощ. Единственият изход за него е да се стегне и да изкара достатъчно пари, за да изплати кредита в пълен размер. Той успява благодарение на една успешна работна година. Това обаче е вариант, който повечето му клиенти нямат.

"Налице е липса на визия в дългосрочна икономическа перспектива - от страна на политици, бизнесмени и дори обикновените хора", смята Борис Гуров, социолог-икономист от БАН. "Кризите в България имат специфични черти. Българинът е доста по-голям индивидуалист от американеца. Той не разбира, че действията му ще имат последствия - както за него, така и за другите."