ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА логика е редно такса смет да се определя на база разходи за извършване на съответната услуга, а именно сметоизвозване и сметосъбиране, евентуално усвояване на съответните отпадъци. От гледна точка на икономиката зад тази услуга това са разходите по поставянето на съответните контейнери и кофи и разходите по тяхното извозване. Те пък зависят от разстоянието между боклука и депото за отпадъци.
Затова в никакъв случай не е логична разпространената в момента практика такса смет да се определя по данъчна оценка на имота. Услугата не е обвързана с разходите за нейното извършване, а с едни много по-абстрактни понятия като стойността на съответния имот. Пример - разходите за събиране на смет от едно отдалечено село може да са много по-високи, отколкото от центъра на една община. Но данъчната оценка е много по-ниска в далечното населено място, затова там ще има много по-ниска такса смет. Тя отразява ли разходите за извозване? Не. Има имоти, в които не се произвеждат отпадъци и към които дори няма пътища, но въпреки това собствениците им плащат такса смет.
Липсва икономическа логика и в новопоявилата се идея за обвързване на такса смет с разходи за други услуги, като потребление на ток и вода. Защо се обвързват различни услуги? Такса, измерена по този начин, по никакъв начин няма да отразява разходите по сметоизвозване и сметосъбиране. Един обект може да потребява изключително много ток, но да няма почти никакви битови отпадъци. Въпреки това ще плаща огромна такса смет.
Как обаче може да се измери кой колко отпадъци "произвежда"? Тази практика вече се появява. Факт е, че в някои общини такса смет за юридически лица, за различни предприятия се определя точно на база броя кофи и контейнери, които се поставят отпред. Какво се случва обаче с блокове, където личният принос към отпадъците се размива? В Западна Европа и САЩ са измислени различни варианти за отчитане на реално произведените отпадъци. Има и контейнери за рециклиране, в които, ако изхвърлиш определено количество например стъклени отпадъци, ти връщат определена сума пари.
Нека сложим нещата в по-широка рамка. Факт е, че в последните години, когато правителството се опитва да прави административна регулаторна реформа, външни анализатори, включително Световната банка, нееднократно препоръчват обвързване на размера на таксите на всички административни услуги - не визираме само такса смет, но и за разрешителни и т.н., с разходите на администрацията за нейното извършване. А това включва заплатите на служителите, които работят за услугата, времето, което им отнема да го направят, и т.н. Точно в тази посока трябва да се мисли, ако искаме да реформираме системата за налагане на такса смет.
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Източник: 24 часа