Спестовността никога не е била най-изгодната финансова операция. Спестителите губят в средносрочен план, защото парите днес са по-скъпи от утре и доказателство за това е инфлацията. Все пак никой не би отказал да има някой лев в банка, особено у нас, където лихвите по депозитите са едни от най-високите в ЕС. Кризата вдигна лихвите по спестяванията у нас до неподозирани върхове. Средната стигна 8,24%, а тази по депозити със срок между 6 месеца и 1 година удари 8,87% през пролетта на 2009 г. От началото на 2010 г. тенденцията е към постоянен спад, който обаче е плавен. През април средната лихва по влоговете на домакинствата със срок от 1 ден до 1 година в левове вече стигна до 5,03%, а в евро - 4,56%.
Това, че средната лихва по левовите спестявания е 5%, обаче не означава, че пазарът не е пълен с оферти към новите вложители за 5,50% - 6,50%, показва сравнение на офертите на банките на финансовия портал "Моите пари". За спестяване от 5000 лв. за срок от 6 месеца най-изгодната оферта е от "Ти Би Ай Банк" - 7,38% фиксирана лихва, но повечето предложения са в диапазона между 5,50% и 6,50%. Това означава, че ако човек е заделил сума на стойност около 5000 лв., за шест месеца може да я увеличи с около 150 лв., а за година - с около 300 лв. При средна инфлация за годината 3,2% според прогнозата на Министерството на финансите, това значи, че реалната печалба на вложителя ще бъде около 150 лв. Благодарение на кризата вложителите все пак са на плюс, докато преди това, през периода на икономическия бум, въпреки лихвите парите на влог реално се топяха.
Преди да избере как да инвестира свободните си средства, човек е добре да направи сравнение на офертите на банките в интернет. Вече съществуват портали, като например "Моите пари", които сравняват офертите по показателя ефективна годишна лихва. Тя много по-точно измерва реалната печалба на потребителя в сравнение с объркващите понякога оферти на трезорите.
Човек няма да сгреши, ако реши да вложи парите си в банката, която предлага най-високата лихва. Причината е, че влоговете на стойност до 196 000 лв. са гарантирани от държавата, независимо в коя банка и в каква валута са депозирани. Трябва да се внимава лихвата, която банката предлага, да не е индивидуално предложена на съответния клиент, защото в този случай депозитът не се гарантира. Промоциите обаче са обхванати от гаранцията.
Местенето от банка в банка само заради високите лихви обаче не винаги е разумно. Понякога за клиента е по-важно трезорът да е коректен към него - например да му напомня за падежа на влога, отколкото да предлага най-атрактивната лихва. Освен това преместването от едно място в друго през няколко месеца далеч не е безплатно. Ако операцията не се направи на падеж, за тегленето на парите се плаща такса. Преводът на средствата по банков път в новия трезор също излиза солено. Така че може да се окаже, че операцията по преместването струва повече, отколкото печалбата от по-високата лихва. Освен това предимствата човек да работи с една банка не са малко - трезорите обикновено предлагат промоции, особено по кредити, ако човек има депозит в дадена банка, превежда заплатата си в нея и т.н.
В момента е по-изгодно човек да спестява в левове и по-дългосрочно. Най-добрият вариант е спестяванията да се разделят, може дори в няколко банки, като една част от тях се остави на по-дългосрочен депозит, например 1- или 2-годишен, а за останалите се ползва по-гъвкав продукт, който позволява довнасяне и теглене до определена сума. Предимствата на дългосрочните влогове са два. Първо, лихвата е доста по-висока - с около 0,50% в сравнение с по-краткосрочните влогове. Второ, на фона на тенденцията към спад на лихвите, която се очаква да продължи, човек си гарантира, че ще запази поне за 1-2 години напред сегашната по-висока доходност.
За предпочитане е също вложителят да се спре на продукт с фиксиран лихвен процент. По закон той не може да бъде променян по никакъв повод до настъпване на падежа на депозита, освен ако, разбира се, договорът не бъде предсрочно прекратен от страна на депозанта. При променливите лихви рискът банката да намали доходността по време на договора не е малък. Много е важно човек винаги да отиде да предоговори депозита си на падежа, за да не се поднови той при ниска лихва.
На пазара в последно време набират скорост и т.нар. структурирани депозити, които обаче са по-рискови. Те съчетават характеристиките на обикновен депозит с тези на инвестиция - в ценни книжа, борсови индекси и т.н. В тези случаи човек гарантирано получава главницата по парите, които е внесъл, а доходността зависи от инвестицията.
Тоест ако борсовият индекс се е покачил с 10%, такава трябва да е и лихвата за клиента. В тези случаи обаче човек трябва внимателно да прочете договора си и да установи например дали ще получи цялата доходност от инвестицията. Детските влогове също са интересен вариант, но особеното при тях е, че не могат да се управляват гъвкаво, защото има по-големи формалности около тегленето на средствата.
Отворените депозити дойдоха на мода
Пазарът е пълен с куп интересни спестовни продукти, които са насочени не толкова към най-високите възможни лихви, колкото към удобни за клиента възможности. Напоследък много модерни са т.нар. отворени депозити, които дават висока доходност, но също така и възможност човек да ползва парите си по всяко време.
Много успешен продукт е например "Активни пари" на Пощенска банка. Той позволява теглене и довнасяне на суми в определен размер, без да се губи лихвата. Самата лихва пък е фиксирана, но растяща. Спестовната сметка "Мега" също е добър вариант, но лихвата е по-ниска в сравнение с "Активни пари" и е променлива.
Депозит "Подръка" на УниКредит Булбанк пък дава възможност на клиентите да ползват спестяванията си по всяко време, без да се губи част от начислената до момента лихва. Свободно може да се използват обаче само 60% от сумата. Освен това продуктът позволява и довнасяне.
Добра доходност и удобствата на разплащателната сметка съчетава и спестовният влог на ПроКредит Банк. Той дава възможност да се довнася и тегли по всяко време, без да се губят натрупаните лихви. Доходността е близка до тримесечен срочен депозит в левове или евро, твърдят от банката. При депозит "ПроВлог" пък дори и да изтеглят част или цялата сума от сметката, потребителите получават лихвата за най-близкия изминал фиксиран период. Лихвата по спестовния влог в левове е 2,25%, а по "ПроВлог" - 4,75% за 12 месеца.
"Авансова лихва" на Пощенска банка пък дава възможност лихвата да се получи предварително, но в този случай тя се превежда по отделна разплащателна сметка и не се олихвява с висок процент. "Депозит 3+3" на Райфайзенбанк пък е разделен на два тримесечни периода, като лихвата нараства през втория период - от 2,25% на 4,25%. Клиентите имат възможност за теглене и довнасяне на средства в края на двата тримесечни периода, а лихвата за първия период се капитализира към сумата на депозита.
ОББ пък предлага депозит "На разположение". Той е насочен към клиенти, търсещи висока доходност без задължителната необходимост от обвързване със срокове. Вложителят може да избере за какъв срок и в каква валута да спестява. Банка ДСК също предлага редица гъвкави депозити, но от 5 юни спря предлагането на срочни влогове със срок 18, 24, 36 и 60 месеца.
Първа инвестиционна банка предлага едногодишен отворен депозит с нарастваща лихва. В левове тя започва от 4,25% и достига 8% през 12-ия месец. По всяко време човек може да тегли и да довнася пари по депозита, но довнасянето след края на шестия месец се олихвява с годишна лихва от 0,50%. Шестмесечният промоционален депозит пък е с лихва 5,50% в левове и 5,25% в евро. Процентите по тримесечния депозит пък са съответно 4,70% в левове и 4,50% в евро.
Всеки, който разполага с поне 3000 лв., може да се възползва от продукта "Аз избирам" на Банка Пиреос. Той е със срок 12 месеца и лихва в левове 6,50%. 4-месечният промоционален депозит на банката пък е с лихва 6%. СИБанк пък предлага 12-месечен депозит с растяща лихва, която започва от 2,90% и стига до 7% в левове. "ДепозитФест" на МКБ Юнионбанк пък дава възможност за довнасяне на пари и теглене на лихвата по всяко време. Лихвата по продукта е 4,50% в левове и 4,08% в евро.
Източник: Труд
