Пропуски и несъвършенства в общите условия за ипотечни и потребителски кредити на банките е установила Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщиха от институцията. Открити са още "неясноти в определени клаузи", както и "непълни съответствия с нормативните изисквания", посочват от комисията. Констатациите са направени след подробно според КЗП разглеждане на общите условия по ипотечни и потребителски кредити на всички 25 банки, които предлагат такива продукти на физически лица. Въз основа на този преглед комисията е изготвила към всяка от банките индивидуални препоръки за отстраняване на пропуските. Изпратени са писма до 25-те банки. Освен това КЗП е дала определен срок на банките за вземане на мерки за отразяване на препоръките, се казва още в съобщението на комисията.
Случаят продължава
Оттам обаче отказаха да дадат подробности за конкретните пропуски, несъвършенства и неясноти, които са установили, като обясниха за "Капитал Daily", че случаят все още не е приключен и докато работата по него продължава, не могат да предоставят повече информация. Това се отнася и за дадените препоръки от комисията към банките, както и за сроковете за отстраняване на нарушенията. От КЗП посочиха, че става въпрос основно за неравноправни условия. Когато случаят приключи, едва тогава оттам ще могат да коментират.
В общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, се описват всички условия за предоставяне и усвояване на заема, как се изчислява и кога и как се променя лихвата, комисионите, както и всичко за исканото обезпечение, застраховката по заема и изплащането на кредита.
Обобщение на резултатите от проверката са били представени от КЗП на представители на ръководството на Асоциацията на банките в България. Според съобщението те са изразили положително отношение към работата на комисията в тази насока и са изразили готовността на банките да съдействат за отстраняване на допуснати пропуски и несъвършенства в общите условия, където такива са установени, се посочва още в съобщението.
Каква е целта
Целта на проверката е била "да се гарантира ефективност на действията в посока осигуряване с активното съдействие на банките за максимално съответствие на тези условия със законовите изисквания и намаляване на възможностите за възникване на спорове и недоволства от банковите клиенти по такива причини". КЗП е институцията, която отговаря за контрола по прилагане на законодателството за защита правата на физическите лица, ползващи финансови услуги. КЗП не може да налага глоби и наказания, тъй като има само контролни функции основно по Закона за защита на потребителите. Ако установи нарушения, тя дава едномесечен срок за отстраняването им. Следващата стъпка е завеждане на колективен иск, ако нарушенията не бъдат отстранени.
В средата на март тази година председателят на КЗП Веселин Златев съобщи, че се прави проверка на общите условия към договорите за кредити за физически лица на всички банки, след като комисията ги е изискала от тях. Тогава той съобщи, че поне при половината банки на пазара у нас (общо 31 с клоновете на чужди кредитни институции – бел. ред.) има проблеми с общите условия, които са част от договора за кредит, като посочи, че се очаква проверката да приключи до юни.
Тогава КЗП съобщи още, че като цяло тенденцията при броя на жалбите в областта на банковите продукти и услуги е да се увеличават, като от началото на 2012 г. до средата на март подадените жалби бяха около 60. За цялата 2011 г. броят им е бил 68. Като причина за това Веселин Златев посочи обективните икономически условия в момента – кризата. Подаваните жалби са във връзка с проблеми по заеми, кредитни карти и такси по различни банкови продукти и услуги.
Алтернативи или липсата на такива
Друг вариант за клиентите на банките, които имат проблем и искат да се оплачат, е Помирителната комисия за решаване на спорове с платежни инструменти. Тя обаче се занимава само със спорни случаи с банкови карти и платежни нареждания. В последно време няма много данни и информация за дейността на тази комисия. В България също липсва и институцията на финансовия омбудсман, която по принцип е ангажирана със защита правата на потребителите на финансови услуги (не само банкови).
Клиентите на банките могат да се оплакват и пред БНБ, но е добре да имат предвид, че според Закона за БНБ функциите на централната банка не обхващат защитата на потребителите на финансови услуги. Тоест освен на добра воля регулаторът няма законови ангажименти в областта. В годишния отчет за 2011 г. на централната банка е посочено, че БНБ води "активна кореспонденция между надзорната институция и банките" и в резултат на това е забелязала "повишаване на степента на прозрачност при работата на банките с техните клиенти и предоставяне на по-ясна и достъпна информация на клиентите". От отчета, публикуван в края на април тази година, стана ясно, че за 2011 г. клиентите на банките са се оплаквали пред БНБ основно от едностранно повишаване на разноските по кредити - лихви, такси и др., проблеми при предсрочното погасяване на задължения по кредити, усложнения във връзка със застрахователни правоотношения, възникнали по повод кредитиране, недоволство от активността и методите на кредиторите при събиране на просрочени вземания, проблеми във връзка със запорирани сметки по изпълнителни дела.
Източник: Капитал
