Има вече програма за саниране и в България - за 63 млн. лв., но най-масовите сгради - панелните, трудно ще се класират за тези средства. При положение че именно те гълтат най-много енергия, най-бързо остаряват - вкл. като конструкция и инсталации и са най-грозни, направо гадни.
Защо панелите изглеждат под въпрос? Поне засега.
Защото в конкретния милионен пакет няма предвидени пари за най-важното - за коректна, цялостна проверка на състоянието на всички метални връзки, които крепят панелите. Защото обследващите фирми, които ще трябва да сложат подписа си на паспорта на сградата, под заключението "сградата е конструктивно устойчива" и подходяща за саниране, при това положение ще бягат от задачата. И защото в пакета няма заложен и лев за укрепване на въпросните панелни конструкции, ако рентгенът - задължителен за тази експертиза, вземе да засече дефектирали връзки. (Има ли такава ерозирала рана, трябва ремонт - разкриване, почистване, снаждане, заваряване, грундиране и замонолитване с усилен специален бетон). Иначе казано - пак пари, дето ги няма.
Вървят вече демонстрациите и информационните кампании из цяла България що е това саниране. Но се налага Министерството на регионалното развитие (МРРБ) да се произнесе ясно и еднозначно, още повече сега, след предупредителния земен трус, по много важния въпрос за панелите. Ще могат ли те сега да бъдат бенефициент на средства по проект "Енергийно обновяване на българските домове"? Отговор чакат 2 500 000 граждани на България, които живеят в панелни жилища и имат надеждата, че с финансиране и от държавата домовете им ще станат нормални - здрави и красиви. Чакат го не само в "Надежда", "Люлин" и "Младост" в София, чакат го във всички големи градове.
Коментирайки земетресението откъм Перник и в контекста на ставащото по софийските квартали министър Лиляна Павлова деликатно вметна, че сгради, които нямат необходимата конструктивна устойчивост, не могат да получат средства по програмата за саниране. Преди близо месец в. "Труд" реагира по темата, като акцентира, че при проблем в сградните конструкции, саниране няма да има. Сигналът тогава някак потъна, но сега пак изплува. С трус. За да се докаже годността на конструкцията на която и да било панелна сграда, трябва да се проверят всички метални връзки. Не някои от тях, не 20 или 30%. ВСИЧКИ! Такива средства в програмата за обследващите фирми не са предвидени.
По европравилата за допустимост на финансирането за саниране, обследващите фирми са тези, които се произнасят за необходимите мерки за саниране - от А до Я. От мерките за конструкцията, инсталациите, топлоизолацията до мазилката и соларните панели. Те са тези, които казват точно какво трябва да се направи и съответно плати. Т.е, ако фирмата не предпише мерки за конструкцията - всичко е наред. Тогава сградата кандидат може да получи финансиране от програмата. Лошото е, ако фирмата има основание за съмнение, че конструкция е зле, а няма как да докаже дори на себе си това така ли е, или не. Във всички сложни министерски документи се промъква едно понятие "външни признаци", което отваря вратичка за бягство от положението, ако се реши, че то е напечено. Отговорността, както за шанса на кандидатите за пари, така и за евентуалните последствия (ако техническият анализ е некоректен), е именно на обследващите. Никой няма да поеме риска да даде паспорт току-така и да поеме цялата отговорност.
Ето защо има логика специалистите масово да отказват да обследват панелите при сегашното положение. А в големите градове тези блокове са повече от 60% от сградния фонд. Консумират поне 80% от отоплителната или охлаждащата енергия поради почти пълната липса на топлоизолации и неблагоприятното топлинно поведение на бетона. Окажат ли се именно тези сгради изключени от проектите за енергийна ефективност, шансовете за постигане на целите, заложени в Програма 2020, са нищожни. Въпросът крещи и иска адекватни действия. На 22 май в 3 ч през нощта Природата ни пожали. Или ни предупреди!?
източник: imoti.net
